Нещо като курс по творческо писане
Нещо като курс по творческо писане
Цел: Да напишете текст, в който да не изпъква желанието ви за недостижимостта на писателя във вас.
Съвет: Текстът да е написан под влияние на велик композитор. Под прекрасната музика, кънтяща в ушите ви. Толкова силна, че не чувате собствените си мисли. Толкова възторжена, че да се съберат няколко вдъхновения отгоре ви… Да ги виждате. Да чуете пърхота им… Да ги помолите: Ама, моля ви се, оставете ме да си допиша текста…
Обичам курсовете по творческо писане… всъщност, обичам, не е достатъчно – би могло да се каже – пристрастен съм към тях. Към тях и всичко останало на което се крепи градивността им; Творческата атмосфера носеща се на идейни талази в стаята, задълбочените съвети на преуспели ментори, плахата всеотдайност на колежки и колеги пред перото и общия им взор в очакване на невидимото чудо, наречено вдъхновение – обичам това… Наистина...
Г-н Хикс, към кого ще бъде насочено творчеството ви?
Моля?!
Към коя група читатели. Млади, стари, интелектуалци… деца.
Ами за мен.
Не разбирам.
Искам написаното за себе си. За собствено ползване.
Как така… за вас?! Не искате ли произведенията ви да се публикуват, да издадете книга, да станете известен, да спечелите пари?
Не, но… всъщност… казахте пари?!
Да!
За колко… пари… става въпрос?
Не знам, зависи, читателите, тиража, интереса… може би… 2000.
Евро?
Лева.
То аз и сега изкарвам повече…
…
Не, вижте... Не искам да капризнича, но няма по-голяма наслада от това да чета собствените си произведения.
Да, бе…
Наистина! Прибирам се вкъщи. След работа. Изморен. Грохнал, едва ли не. Сядам пред лаптопа. Чета. Моите произведения… Опиянявам се от музиката на творчеството ми. Думите се леят. Не ме интересува смисълът на текста. След толкова години всичко е казано. Ако е добре написан, той се слива с душата ви. Дори да свърши, препрочитам… Става ми весело… Душевно. Котката и тя е весела. Пак чета… Не знам дали идва от текста или от натурата… Котката е застанала на задните си крачка… Мята с лапички… Амм… май съм под влияние на опиянение… Котките са две… Пак чета.
Обичам курсовете по творческо писане. Досега нямам и един завършен… Защо ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Митев Всички права запазени
