Поредна цигара. Студ - и отвътре, и отвън. Онова нещо е там. Какво е - не знам. Но е там. И се обажда. Дори като че ли има повече сила от преди. Или може би се лъжа - може би аз съм отслабнала. Умореното ми тяло се поддава под тежестта на това нещо. Душата ми и всичко в мен крещи. Но устата ми мълчи. Уморено свеждам глава надолу. Тялото ми като че ли се свлича. Усещам как започвам да пълзя по пода на моята душа. И там намирам отломки от студа. Прекършени неща - прекрасни някога били са. Но отломките ще събера и ще махна аз товара от плещите си изстрадали, и ще вдигна аз отново глава високо!