Несподелена любов
Мигове на самота настаняват се в моята душа, обгръщат всяка жива частица и погубват и малкото останало щастие. Това си ти, споменът от нашата любов в самота и страдание се превърна. Впива острите си нокти в мен и започва да убива... Слънцето залязва, а красивият изгрев последван е от моя живот.
Не, не си мисли, че всичко си отива... Красотата на живота ми загива, но на нейно място идва черната, непрогледна тъмнина. Започват дни на преосмисляне и сълзи. Време, изживяно на ръба, но след всеки залез идва и изгревът. Красивият изгрев, носещ със себе си и моя красив и светъл път. Завръща се смисълът и заменя пагубните мисли. Вече не се страхувам, че ще пропадна в пропастта от нашите спомени, защото знам, много залези и изгреви ще дойдат, но накрая в рая ще се срещнат нашите души. Този път ще бъдем с тебе двама и никой няма да ни раздели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
