byb4y (Мария)
3 1
May 6, 2008, 12:06 AM

Несподелена любов 

  Prose
2533 0 6
1 мин reading

Мигове на самота настаняват се в моята душа, обгръщат всяка жива частица и погубват и малкото останало щастие. Това си ти, споменът от нашата любов в самота и страдание се превърна. Впива острите си нокти в мен и започва да убива... Слънцето залязва, а красивият изгрев последван е от моя живот.

   Не, не си мисли, че всичко си отива... Красотата на живота ми загива, но на нейно място идва черната, непрогледна тъмнина. Започват дни на преосмисляне и сълзи. Време, изживяно на ръба, но след всеки залез идва и изгревът. Красивият изгрев, носещ със себе си и моя красив и светъл път. Завръща се смисълът и заменя пагубните мисли. Вече не се страхувам, че ще пропадна в пропастта от нашите спомени, защото знам, много залези и изгреви ще дойдат, но накрая в рая ще се срещнат нашите души. Този път ще бъдем с тебе двама и никой няма да ни раздели.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??