Несподелени чувства
Имаше едно момче, добро и доверчиво бе неговото малко сърце. Харесваше момиче и за нейното внимание всичко даваше. Опитваше се и не се отказваше, борейки се за нейното сърце. Грозен, но пък поради това ума си ползваше. Стихове прекрасни от сърце й пишеше, а в замяна нейното мълчание получаваше. Казваше си той - Къде греша? И отговора на въпроса така и не намираше. Борейки се, падайки ниско, молейки се за малкото внимание на прекрасното момиче. Търсеше свястно и умно момиче и всичко това във нея той намираше. Каквото и да напишеше, тя така и отговора си не му даваше, сякаш не го разбираше... Знаеше, че между две добри души хубава връзка можеше да се получи! Във нея всички добродетели той намираше, но виждайки погледа й празен, надеждата във него бавно и мъчително умираше. Виждайки, че до нищо няма той да стигне, получавайки мълчанието, което той със думи искрени желаеше да разбие, това мълчание на прекрасното момиче, пречупен и изпълнен със тъга, мъгла обвила изпълненото му с мъка лице, той малко по малко се отказваше. Давайки всичко за нищо, той държанието нейно така и не проумяваше. Сега потънал в тъга, тъмнината изпълнила неговата вече празна душа, опитва да се изправи на крака, толкова пъти пречупен, но рухва на мига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчо Няма значение Всички права запазени
