2 мин за четене
Всичко свърши...
Камбаната бие...
Олюлявам се...
Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...
Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш.
Всеки е сам - сиви хора със сиви лица, без спомен, без памет...А ти си тук... Заторен си в кутия като нечий скъп подарък, само че си отиваш, а не идваш...
Свалям всичко от себе си - халката, ластика за коса дори... за да съм аз, само със теб в сърцето си...
И защо са тук? Не помня. И аз не знам защо...Искам да си тръгна... преди теб. А като че ли съм вкаменена, не мога да помръдна...И камбаната бие, бие...
Камбанен ритъм - жив, от плът и кръв... Леко пристъпям напред и драсвам клечката... И кладата пламва...
Чувам тишината в гласа на свещенника - той е само инструмент, посредник... И всичко изчезва, всичко е размазано, безкрайна мъртва картина...
Огнените езици се протягат към мен, почти заканително... "Аз иска ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация