Нестинарка

Feb 27, 2006, 11:34 AM

Prose

1033 0 2

2 мин reading

Всичко свърши...
Камбаната бие...

Олюлявам се...

Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...

Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш.

Всеки е сам - сиви хора със сиви лица, без спомен, без памет...А ти си тук... Заторен си в кутия като нечий скъп подарък, само че си отиваш, а не идваш...

Свалям всичко от себе си - халката, ластика за коса дори... за да съм аз, само със теб в сърцето си...

И защо са тук? Не помня. И аз не знам защо...Искам да си тръгна... преди теб. А като че ли съм вкаменена, не мога да помръдна...И камбаната бие, бие...

Камбанен ритъм - жив, от плът и кръв... Леко пристъпям напред и драсвам клечката... И кладата пламва...

Чувам тишината в гласа на свещенника - той е само инструмент, посредник... И всичко изчезва, всичко е размазано, безкрайна мъртва картина...

Огнените езици се протягат към мен, почти заканително... "Аз искам само да се постопля!"... А те отлитат нагоре с мъчителен шепот...

Чувам дишане - моето собствено, тихо, спокойно... А кутията с най-скъпия ми дар е вече в нейните ръце - в земята...

Бавно, с болезнени стенания, моята клада се превръща в... ЖАР... Тиха, мека, топла...Малки пламъчета все още играят в немощта си...

Троп,... троп,...троп,... Като оловен дъжд падат буците пръст върху теб... и аз заплаквам... нежно и тихо - както те обичах...

И ето я - бойно поле след кървава битка - без значение за победител и победен - ЖАРАВАТА...

Троп, троп, туп, туп....

Пристъпвам леко, бавно... за да те опозная... а ти си благосклонна... От камбанарията се носи камбанено ехо... заглъхва... и отново звън...

туп,туп...

Миризмата на горено дърво ме упойва и краката ми сякаш подемат свой собствен танц...бам...бам...

Свещ за теб, любими мой... Горяща, както аз горя за теб... и ще изгори както ти изгоря за мен...

Завърта се вселената около мен, безброй звезди, коси на ветрове и мрак... Камбанен звън, далечен шепот, въздишки минали...Въздух, огън, вода и земя се сливат в едно единствено...

а аз се изморих... и падам... не чувам, не виждам, не усещам, не чувствам... няма ме...
а огънят търси как да се възкреси...

22.02.2006г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

atinasa (Атанаска)

2006-03-01T13:48:09+02:00

благодаря за вниманието, Дими! Честита Баба Марта и много здраве и усмивки
Dimi (Дими Фильова)

2006-03-01T11:02:49+02:00

Силно е, Насе, много добре си предала чувдствата в душата ти!