Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си за всичките ти грешки, а ти продължаваше да ги повтаряш сякаш напук. Не ти ли омръзна да спорим за маловажни неща? Не исках да започвам война, но защо продължаваш да подклаждаш гнева ми с всяка своя дума? Не ти ли стигнаха сълзите ми? Не ти ли стигна сърцето ми? Ами, давай, вземи всичко. Не ми трябват сълзи, защото само ще се усмихвам от сега нататък. Не ми трябва и сърце, ще обичам с всичко, което ми остана от него.
Някой не се интересува от това дали съм цяла, а дали съм негова. И докато ти ме оставяше на студа, друг топлеше леглото ми. Докато ти ме обсипваше с обиди, друг ми нашепваше само комплименти. И докато ти разбиваше сърцето ми, той всяка вечер лепеше частичките му. Когато часовни ...