Невена

                                                                               Н Е В Е Н А

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.

- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.

- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите хора . - Ей, вие там да не сте луди, бе . Къде сте се юрнали така?

- Пожар! Пожар! - изкрещяха някои от тях и побягнаха по уличката нагоре.

- Ха-а! - изненадано се изправи Тоню.

- Брех, майка му стара! - викна до него и Доню.

- Майка му, татко му, давай да вървим и ние. - дръпна го за ръкава Тоню.

Изкачиха байрчето и пред очите им като на кинолента се показа пламтящата къща. Пламъците я бяха обхванали от всички страни. Наоколо претичваха хора с кофи и хвърляха вода срещу вилнеещите пламъци.

- Брей, та това е къщата на Лазар и Невена. - продума запъхтян Доню.

- Тю, язък! Отиде им имотеца! - зацъка с език Тоню.

- Лазаре-е, Лазаре-е-е!- пищеше Невена. - Що ти трябваше да влизаш в огъня , бре!

- Спокойно, ма булка. Нищо му няма. - викаха хората около нея и я дърпаха настрани.

- Боже-е, божичко-о. - пищеше тя още по силно. Как му няма нищо, бре хора.Та той е вече близо 15 минути вътре. Боже-е, Света Богородичке-е.- нареждаше тя и си дърпаше косите. В този момент се зачу сирената на пожарната и още с пристигането те отправиха силни водни струи към горящата къща. Пристигна и линейка. След минути пожарът бе овладян.Двама пожарникари изнесоха някакво платнище в което бе завит човек . Беше Лазар! Намерили го до прага на врата, точно кога е излизал, но паднала греда върху него и …

- Оле-е , Лазаре-е! - пищеше Невена и се опитваше да издърпа мъжа си от платнището.

- Но, моля Ви се госпожо.- мъчеше да я отстрани лекарят. Притичаха и други и дръпнаха Невена настрани.

- Пазете се!- проникна се някой, защото покривът с трясък се срути.
Доню и Тоню се приближиха до група хора и се опитаха да разберат нещо..

- Как е станало това чудо, бе? - запита Тоню.

- Как, как на Митьо Трънката, детето си играело до плевнята и драснало една клечка кибрит и... - обясняваха те един през друг.

- То що не трябва дете да си играе с огъня, ама на.- обади се някой.

- Наборе, наборе. След дъжд качулка!Що не трябвало!

-Трябвало не трябвало, белята станала.- добави друг.

- Я хайде да се пръскаме, щото като не можем нищо да помогнем, поне да не пречим.

И всички един по един си тръгнаха.

- Аратлик, виждаш ли как за минути всичко отива на вятъра.- сбута Тоню, Доня.

- Така е аратлик! Цял живот се трепеш, да направиш нещо и кво? Накрая нищо! - отвърна му Доню и го дръпна за ръката.- Хайде, хайде и ние да си ходим. Тоню му кимна с глава и двамата поеха по надолнището.

На глед спокойното селце в което нищо не се случваше щеше да има какво да си коментира поне три дни.Това събитие принуди и местния парламент да прави извънредни събирания. Разликата от друг път беше, че сега парламента се раздели на две. От едната страна мъжкото съсловие , а от другата женското под водачеството на баба Гуна.

- Аз викам.- подхвана Тоню Шишката. - Че каквото и да коментираме не знаем истината за пожара.

- Правилно!- подкрепи го аратлика му Доню Петмеза.

- Така, де.- продължи Тоню изказването си.- Щом отпада версията с Митьовото момче , тогава…

- Отпада, отпада защото, то го е нямало в селото. - прекъсна го един от насъбралите се.

- Чакай ва, Ристьо що прекъсваш човека ! - смъмри го друг.

- Няма, няма-а. - отвърна му прекъсващия.- Само уточнявах нещата. За тва.

- Да ама, ако Щишката забрави за какво говореше тогава, а?

- За пожара, за пожара говореше. - провикнаха се останалите да помогнат на Тоню да си спомни за какво е говорел.

- Да , де точно за него става въпрос. - продължи Тоню като махна с ръка.

- Ей, ама помни-и.- за шушукаха по-между си местните парламентисти.

- Помня, как да не помня, ама още веднъж прекъснете ли ме може и да забравя. Та викам…

- Тва го каза вече бе Тоньо!- обади се един по- нетърпеливите.

- Е, стига де! - не се въздържа Доню.

- Шът-т, тихо, тихо там! - смъмриха го останалите.

- Ама-а, ще ми дадете ли право да си кажа думата.- не се въздържа и Тоню и стана прав.

- Добре, добре-е! Кажи я де.- викнаха срещу него.

- Ще я кажа , ама как като само ма прекъсвате! - махна с бастуна си Тоню и седна сърдито на местото си и замълча. Настъпи пълна тишина. По едно време Доню сбута аратлика си по рамото.

- Хайде, ва аратлик. Кво чакаш?

- Що кво е станало? - обърна се изненадано Тоню към Доня.

- Ами ти бе!- посочи с ръката Доню.

- Аха, да де! За кво приказвахме? - отвърна той смутено.

- За пожара, за пожара ти беше думата. - викнаха срещу него хората.

- Да, да!Та викам-м.- рече той като се почеса зад тила. - Да изчакаме да видим кво ще кажат от полицията.

- Е-ей, ами тва кажи, кво го моташ! - въздъхнаха всички от изказа на говорещия.

В същото време на другото място, женското съсловие стигна до закани и викове след думите на баба Гуна , че и Невена не била цвете.

- Що , ма, що да не е цвете Невенка, а? - викна срещу нея Мара Гурбетенката.

- Що, що! - отвърна и баба Гуна.- Щото като вървеше из пътя въртеше си такъвто ту на ляво, ту на дясно! За тва ! - изпули и се Баба Гуна.

- Ще го върти, що да не го върти, има си го жената ще го върти. А ти ма, дърта пущина , а ти го завърти , де! - викна Мара срещу нея.

- Чакайте,чакайте!- намеси се Милковица.- Баба Гуна ще излезе права.

- И ти ли ма! И ти ли си против Невенка.- истерично се провикна Мара.

- Не, не съм против нея, ама-а не се ли чу преди време , че Невена въртяла любов с оня ма-а, и-и как беше, тоя ма от Мирково, а?

- Да, да вярно, ма ! - потвърдиха думите и останалите жени.

- Ъв, кво си приказвате тука , ма? - отдалече им викна Дона даскалицата. - Приказвайте си, приказвайте си. Докато вие тука се одумвате полицаите отведоха Невена.

- Ха-а ! И що ма? - викнаха в един глас жените.

- Що, що? Щото Невена ударила с брадва , Лазара по главата и после сама драснала клечката.

- Ивъх, мари-и-и! - облещиха очи срещу нея жените. - Не думай! Пепел ти на устата , мъри.

- Пепел не пепел истина е! - отвърна им Дона и закревуца по улицата.

- Боже-е, божичко! - завайкаха се всички и кръстейки се запътиха към къщите си.

Мълвата , че Невена сама убила мъжа си и подпалила къщата си се разнесе набързо из цялото село. И млади и стари говореха само за това. Славата на Невена и Долно Милевци се разнесе и стигна и до областния град, където се гледаше делото за убийството на Лазар.