Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите хора . - Ей, вие там да не сте луди, бе . Къде сте се юрнали така?
- Пожар! Пожар! - изкрещяха някои от тях и побягнаха по уличката нагоре.
- Ха-а! - изненадано се изправи Тоню.
- Брех, майка му стара! - викна до него и Доню.
- Майка му, татко му, давай да вървим и ние. - дръпна го за ръкава Тоню.
Изкачиха байрчето и пред очите им като на кинолента се показа пламтящата къща. Пламъците я бяха обхванали от всички страни. Наоколо претичваха хора с кофи и хвърляха вода срещу вилнеещите пламъци.
- Брей, та това е къщата на Лазар и Невена. - продума запъхтян Доню.
- Тю, язък! Отиде им имотеца! - зацъка с език Тоню.
- Лазаре-е, Лазаре-е-е!- пищеше Невена. - Що ти трябваше да влизаш в огъня , бре!
- ...