А Л Е К С А Н Д Ъ Р          Б Е Л Ч Е В

Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е    П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я   

                               Н А   К О Т А Р А К А   М И Ш О (предимно )

                                        М А Й К А   М У   М Ъ Р Л А

                                     И   Б А Щ А   М У  П О Л И Г А М

                      В   О М А Г Ь О С А Н А Т А  С Т Р А Н А

                            И Н Т Е Р м я у

                                          (приказка  за  малки  и  големи )

                     Безплатно приложение:  Речник на най-необходимите термини

                                      за компютърно пътешествие в ИнтерМЯУ .

                     Да се ползва само от начинаещи котарачета и котарчкинки!        

             Употребата от възрастни носи риск за поява на неограмотени котила!

                                  Да не мяукате, че не съм ви предупредил!

                                                               Мяу!

          Ако ви се губят запетаи, кавички или мноо..ооо...го пълни членове – изяло ги е

                                        Момичето на Мишо Мишката Миша.

                        Не ние си избираме мишките – мишките ни избират НАС!

                                                                  Мяу !!!

                                              П Ъ Р В А    Г Л А В А

                                 Поява на Котарака Мишо на Белия Свят.

               Косвени мнения за него  (не за Белия Свят) от причините за това.                                                    

              Котарака Мишо го гласяха за снежнобял, но се роди в печатница – събитие, което се отрази зле на цвета му.

    - Изневерил си ми с мишка! – просъска котката Мърла на котарака Полигам.

    - От нея е прихванал тези сиви петна, опозори ми поколението, язък ти за латинското прозвище!

    - Изневерявал съм ти дори с чехъла на господаря, но не съм паднал толкова ниско – да ти изменям с обяда си! – контрира обиден Полигам, който много държеше на аристократическото си  наименование,  отредено му  напълно заслужено   от печатаря

( “Полигам” в приблизителен превод означава “обичащ се с много котки”).

    - Откъде тогава тези миши петна по чедото ми, мяу да те вземе дано! – не мирясваше Мърла (когато една котка е справедливо ядосана, не е препоръчително точно в този момент да й бъдеш съпруг).

    - Ами ясно откъде, щом са толкова сиви! – защити се Полигам (при това – напълно достойно, както ще стане ясно след малко. В интерес на истината, той доста отдавна обмисляше какво да отговори на този най-очакван въпрос).

    - Е кажи откъде, щом е ясно! – все още не се предаваше Мърла, но вече не толкова убедено (в интерес на истината и тя имаше някои грехове, но Полигам откъде можеше да ги знае? При нейната дискретност? Абсурд!).

    - Изневерила си ми с писател! – хвърли бомбата Полигам.

    - Глупости на мишлета! – побесня окончателно Мърла, след като й стана ясно, че Полигам си няма и Хабер от Понятие.

    - Ако ти бях изневерила с писател, малкият щеше да е целият сив! – пропламяука обидено Мърла и се изчишка иносказателно върху книжката на поета Александър (с това целеше да отхвърли всякакви подозрения – напълно основателни, впрочем – ами нали поетът Александър много пъти беше я галил, а като се знае какво се говори за него, можеше като едното нищо да е заченала дори от ръката му! Освен това, според нея той доста сивееше и другите поети не му го казваха в очите само защото беше адаш на някой си Пушкин, велик котарак, според тях, а струваше ли си една Мърла да си разваля отношенията с адаша на велик котарак... – и тук вече Мърла окончателно се оплете в собствените си разсъждения и не толкова тайни желания за рибките, с които я гощаваше поетът Александър, и предпочете дипломатическото примирие пред трайната конфронтация).

    - Ами сигурно е посивял от мастилата, печатница е, все пак... – опита се да тушира разногласията Мърла.

    - Ако беше от мастилата, трябваше да е шарен като дъга... – внесе елемент на разсъждение Полигам, вече с по-благ тон – не му се искаше да задълбочава безсмисления, според него, скандал, но обърна внимание на цвета на рекламните материали просто така – колкото да си опази достойнството.

        В крайна сметка се споразумяха Мишо да е прихванал сиви петна от писателския вестник, който печатарят издаваше безплатно, и тъкмо да му го кажат, на малкото си котенце, родено току-що и което още нямаше сили да измяука, нежели да помръдне, и ги обзе най-безумната паника,  която застига единствено най-грижовните родители, и те нададоха най-отчаяните котешки вопли, на които се отзова дори печатарят, но всуе!

                                                    Мишо го нямаше!

                                                  Мишо беше изчезнал!

                                                  В Т О Р А     Г Л А В А

                    Първи досег на Мишо с “ИнтерМЯУ” и Великия Програматор.   

       Първи проблясъци на Неподражаемост и Могъществото, което осигурява тя.

      -  Добър ден! – каза Мишо на Великия Програматор, който в момента се чудеше как някой си Линкус му улавя мишките току пред капана.

      - Защо съм толкова сив? – настоя Мишо, след като не му обърнаха внимание .

      - Обидно е за котенце да го кръстят на мишка! – упорстваше Мишо, но след като Великият Програматор продължаваше да се прави на тапа, окончателно  побесня – що от туй, че беше още невръстен?!

     - Не е “Линкус”, а “Линукс”, милиардер скапан! – одраска го Мишо по самочувствието – и ако не ми смениш оцветяването, ще ти объркам окончателно отношенията с Република Hезнамкояния! (това си беше чиста проба кьорфишек, но Мишо знаеше още от корема на Мърла как Парламентът на Отечеството му се кани да отхвърли скапания софтуер, дето създавал толкова проблеми, пък бил толкова скъп, и прочее котешки тайни ).

     - Мяу! – каза Великият Програматор и облиза капка кръв от компютърното си осигуряване – ти пък що щеш в Интермяу?! И не слагай излишни кавички, ако обичаш!

     - Ами не знам... – призна си Мишо – разходих се по някаква клавиатура и изведнъж – хоп, при твоята мацка! Кой да ми каже, че си я кръстил “Интермяу”? Тук кавичките са задължителни, ако благоволите...

    - И тя като побесня! – много съм бил малък за нея, и не било вярно, че точно ние сме ти най-големият проблем... Ама аз ще порасна!

    -  От това ме е страх я – да не пораснеш... – се усмихна Великият Програматор – но ти засега се оплакваш само от сивото си оцветяване, ако добре съм те чул...

    -  Добре си ме чул! – тъкмо да се зарадва Мишо, а то...

    -  Щом си толкова сив, една зелена карта няма ли да оправи нещата? – подкупващо му намигна Великият Програматор.

    И Мишо за малко да се съгласи, нали си беше още неопитно котараченце, но Мърла и Полигам му изсъскаха – четири зелени карти! Четири!

     - Четири карти! Четири! – изрева като тигър Мишо.    – Четири!    И нито мегабайт

 по-малко!

     - Е чак пък четири... – потъмня като облак Великият Програматор - за трите май се досещам, но последната за какъв хардуер ти е? 

     -  Ами... такова... ако имам неродена сестричка... – заусуква го Мишо.

     -  И тя да ми роди още проблемчета, а?! – прихна Великият Програматор – да поиска да ми стане снаха? Не прекаляваш ли?!

     -  Не прекалявам аз, не прекалявам! – порасна изведнъж Мишо – след като ти давам най-могъщата програма на Света, и то - за зелени стотинки!

     -  Най-могъщата? А как така не съм чувал за нея? – от изненада едва не влезе в компютъра на конкурента си Ейпъл най-богатият човек на Света.

     -  И каква е тя, ако мога да знам?!

     -  Програмата срещу посивяване! – изгаври се Мишо – не виждаш ли как постепенно придобивам костенуркова шарка? @?

     ...И Великият Програматор взе да залита, и неописуем ужас пролази във вените му – сивото котенце срещу него, което досега беше приемал едва ли не на шега, изведнъж се уголеми до чудовищни размери и козината му започна да се изпъстря в черно, оранжево и кафяво – в изключително рядко срещаната не просто в Света, а дори в ИнтерМЯУ, костенуркова шарка...