Не го бях виждал откакто завършихме училище. Косата му бе леко оредяла и малко посивяла отстрани на бакенбардите. Имаше и много по-дебели бузи от времето, през което го помнех.
Редовно си пиех кафето близо до кафе машината на спирката, но понякога, когато станех по-рано, минавах и през кварталното кафене. Днеска бях в кафето.
Седях и се събуждах над приятните изпарения и ухания на кафето и бавно включвах системите на мозъка си една след друга.
- Здравей - поздрави ме той.
Търсачката на образи в съзнанието ми се активира и накрая след секунда намери сходен образ на лицето, което стоеше пред мене.
- Здравей - отвърнах. Не можах да те позная в първия момент.
Ами така е, променяме се, природа - каза той. Ама ти не си мръднал. Същият си си.
Може ли да седна.
“Този какво ме ласкае? Нещо ще ми иска ли?!”
Поканих го и точно тогава телефонът ми иззвъня. Казаха ми, че днес съм свободен и да не ходя до офиса. Някаква авария станала, наводнение. Нямало ток.
- Как си? Какво правиш? - запита той.
- ...