Колкото и гадости да има по света има я тя невинната душа. Малката животинка с пухкава козина има ли вина за простотата по света? Колко ли би било грехота да и посегнеш с ръка? А какви гадове има сега, жал да ти стане с каква лекота живота погубват и не веднъж се случва това! Колко жално те гледа и сякаш иска да ти каже нещо, което отдавна не успяваме да разберем. Колко ли е трудно да се съберем дори и да е почти невъзможно да се поберем. В тази малка стая от години се виждаме с вас. Имам чувството, че и така ще остареем, още преди да побелеем! Но, нека! Нищо не е вечно, освен обичта. Без нея нищо няма смисъл. Как да не заобичаш тази красота, стопляща твоята душа на животинката с невинната душа? На кого зло направила е тя и твар наричаш я сега? Това е една от грешките в света, объркала нашата душа и оставяща ни без сърца!