Ни риба, ни рак

Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият
път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за
тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи
поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе дядо ми. Той
беше дребен човечец, смалил се от годините, трудно ходеше и затова прекарваше
повече време край прозореца на нашата къща. Макар старичък и съсухрен, той все
още беше с всичкия си акъл. Та именно там от този прозорец, който гледаше към
улицата, ме беше видял да бягам от едни деца, които ме тормозеха в училище. В
същия ден, след като се бях прибрал в къщи малко посритан, дядо ме извика при
него и ме питаше защо съм бягъл от тях. Естествено му казах, че ме е страх да не
ме набият, а той се изсмя и рече, че така хем съм се уморил, хем са ме
били.Тогава стана сериозен и ми разказа историята на моята пра-пра-баба, може да
се добави още думата “пра”. Тази моя баба някаде по времето на турското робство
извършила героичен подвиг. Ето в какво се състоял той. В селото кадето живеели,
някъде в Балкана, дошли турци. По-точно дошли за кръвния данък, онова гнусно
дело дето взимали дечица, за да ги направят еничари. Та именно те взели на баба
ми по-малкия брат, вързали го към колоната с другите деца и потеглили. Възрастни
мъже непосмяли да сторят нищо, камо ли едно момиче. Само че баба ми била в онази
особенна възраст дето днес я наричаме пубертет. Тя имала тялото и силата на
млада жена, но умът и бил още като на дете. Тази възраст е неуправляема,
стихийна, необуздана.Това време между детето и възрастния, старите хора го
наричат “ни риба, ни рак”. Така тя, не съзнавайки опасността, както едно дете не
я съзнава, но с решимостта на възрастен човек, грабнала секирата от дръвника и
последвала потерията. През нощта я настигнала, промъкнала се към конете и
запалила тревата около тях. В суматохата която настанала около пожара, тя
изскочила от тъмното, ударила с тъпото на секирата турчина, който стоял на пост
при децата, но гледал към пожара и затова не я видял. Срязала въжето и избягала
с брат си. Турците се върнали в селото, защото се сетили, че е тамошен човек, но
не намерили никой. Планът и успял поради две неща, че бил много прост и че
станало през късно лято, и тревата била прегоряла и суха, лесно запалима като
барут. Понякога Госпот обича смелите. Това ми разказа моя дядо и рече, че аз съм
на същите години. Баба ми не се уплашила от въоражени мъже, а аз съм бягъл от
деца. Сега съм бил ни риба, ни рак. Или още по-просто, ми каза той: “Момчиле,
човек или е куче, или помияр”. Така приключи първият ми разговор, като
възрастен. А какво стана с децата дето ме тормозеха!? Със сигурност не посрамих
героичната си баба.