Ние не сме сами.

Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.

Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.

Ние не сме от тези, които бързат да притихнат под нечие рамо, за да усетят подкрепата, която не могат сами да си създадат.

Ние не сме от тези, на които им е нужно да има определен ден за празник на любовта, в който да обичаме, и въпреки това обичаме.

Ние не сме от тези, които вечно се стремят  да налагат себе си върху другите, за да се докажат пред егото си.

Ние никога няма да забравим кои сме по пътя от безброй лица, вплитащи се в ежедневието ни.

Ние сме тези, които макар и самотни, винаги имаме себе си.

Ние сме тези, в които очи се отразява сиянието на луната, и това ни е напълно достатъчната причина да възхваляваме живота си.

Ние сме тези, в чиито очи се отразява цялата галактика, и пак не сме сами.

Ние сме тези, в които уши се чува най-красивата и омайваща от всички песни, песента на птиците и щурците.

Ние сме тези, които губейки се в тъмнината, никога не губим себе си и никога не скриваме душите си.

Ние сме тези, които падайки, се извисяваме към идеала си, разпиляваме любовта си и се усмихваме на загубата.

Ние сме тези, които винаги ще ви учудват с глупостта на дребното си щастие и въпреки това ще сме щастливи.

Ние сме тези, на които не им трябва много и самите ние даваме всичкото си.

Ние сме тези, които едвам долавяте в деня си, но запълваме празнотата с очарованието на желанията си.

Ние сме тези, които притежаваме единствено себе си и въпреки това сме готови да се себераздадем докрай, за да запълните вие, с малка прашинка от космоса, безкрайния ров на душите си.