Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да притихнат под нечие рамо, за да усетят подкрепата, която не могат сами да си създадат.
Ние не сме от тези, на които им е нужно да има определен ден за празник на любовта, в който да обичаме, и въпреки това обичаме.
Ние не сме от тези, които вечно се стремят да налагат себе си върху другите, за да се докажат пред егото си.
Ние никога няма да забравим кои сме по пътя от безброй лица, вплитащи се в ежедневието ни.
Ние сме тези, които макар и самотни, винаги имаме себе си.
Ние сме тези, в които очи се отразява сиянието на луната, и това ни е напълно достатъчната причина да възхваляваме живота си.
Ние сме тези, в чиито очи се отразява цялата галактика, и пак не сме сами.
Ние сме тези, в които уши ...