Всички ние търсим нещо, което ни трябва, за което мечтаем, търсим и надежда за недостижими желания и неизпълнени цели. Превръщаме се в търсачи на думи, на хора, на копнежи по неизживяното, онази малката капчица живот, за която се молим многократно. Търсим и добри дела, защото осъзнаваме колко малко е нужно, за да открехнем невидимата врата към душевната страна, която се опитваме да прикрием. Понякога , уморени от несгодите и силно повлияваните емоции търсим малкото спокойствия, което ще излекува бремето и омиротвори съзнанието. Търсим и нужната храна, не тази, която поемаме всекидневно , понякога три пъти, друг път по-малко или пък повече. Онази храна, носеща спокойствие, водеща ни до онези места,  които си представяме, когато затворим очи, не просто мълчим, а усещаме блаженство, наслада, недостигнат блян, изтръпване от удоволствие. Търсим и вината в другите, защото така е по-лесно да се успокоим и да възприемем себе си като жертва, с цел интерес или провокация. Търсим и подходящите думи, когато се питаме, дали човека срещу нас е подходящия, онзи за когото са ни говорили родителите, познати. Търсим и отговори на дилемите, пред които цял живот се изправяме и за жалост, често правим грешните избори. Търсим начини да простим и невъзможното, само за да не излезем егоисти. Хората вечно търсям нешата, които нямат и не могат да достигнат. Постоянно губим представа за времето и пространството, любимите хора, които са до нас и често пренебрегваме, за да покажем колко сме велики или заети за тях. Но най-често губим именно ценните неща, които придават истинския смисъл за пулноценен живот. Губим любовта, преследвайки парите, губим най-същественото - здравето, за да станем харесвани, губим ума си, за да обичаме грешните, но когато изгубиме и малкото, което ни е крепяло , тогава губим и смисъла да продължим. Да, ние винаги ще търсим нещо, дали ще гоним вятъра,за да достигнем птиците, или ще се скитаме търсейки собственото си щастие, всеки има избор , който е най-ценния спътник.