НИКОГА ВЕЧЕ!
ИЛИ КАК ХОДИХ ПО ЖИЦАТА
Януари – месец на много и хубави поводи да се събереш с приятели, да отпразнуваш именни дни, да се порадваш, да споделиш, да хапнеш, пийнеш, да се повеселиш. Така и този януари.
Неписано правило за нашата компания е на 06.01. да празнуваме Йорданов ден. Повода, разбира се, си струва – Данчето е човек, който трябва да се почете. Пък и Лили се бе върнала от гурбет... Само няколко месеца преди това бяхме преживели една голяма загуба. Беше паднала Берлинската стена, а Лиляна се върна точно от Берлин... Бяхме и на купонна система... Време е да се съберем – да се видим, да побъбрим, да споделим, да поплачем и да попеем... Отново всички и отново заедно – както преди. Понякога казвам, че специално този ден за нас е като ден за равосметка...
С общи усилия спрятаме софрата. Имало криза! Масата е така отрупана, че още малко и ще се строши под тежестта на пълните съдини. Събираме се. Както си е редно, Дана бива - изненадващо за нея - „изкъпана” за здраве. Празн ...