... но не знам за какво съм жив
Сърцето ми плаче за теб с черни кървави сълзи . Разбрало, че любовта вече я няма , то не спира да тъжи. Вече я няма и искрицата любов, която беше останала помежду ни. Останаха само напразните копнежи, дълго пазени в сърцето ми. Вече нямам сили да се събуждам, защото знам, че, дори погледите ни да се срещнат, ти няма да почустваш отново любовта. Защо ме накара да се влюбя, защо ме караш да изпитвам тази болка с всеки нов изгрев на слънцето? Твоята безразличност ме кара да пропадна в бездна, от която няма изход. С твоите лъжовни думи ме направи такава. Направи ме нещастна, сляпа за света около мен... Душата ми почерня от мъка... от обич към теб. Очите ми останаха заворени за хората, които ме обичат. Ти беше и ще останеш единственото нещо, което ще има място в сърцето ми. Първата и последната ми любов , за която ще бленувам до сетните си дни. Очите, от които не мога да заспя, ще изгарят завинаги всичко в мен...
"И без тебе аз ще дишам , но не знам за какво съм жив?!"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дианкаа Всички права запазени
