- Бъжжж - избръмча машинката.
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар.
- Страх ме е, че ще боли - смутолеви вълкът.
- Да, ама после повече няма да те тормози този зъб - опита се да го успокои Гар Ван.
- Мога да ти сложа една упойка и няма да чувстваш нищо, докато работя - предложи зъболекарят.
- Екстра - съгласи се Но Щен Вълк, но когато Зъ се насочи към него с една голяма спринцовка, пак писна. - Уаааа...
- Сега пък какво?! - отново изпъшка Сянка.
- Страх ме е от инжекции - смънка вълкът.
- А, не! - отсече Зъ Бо Ле Кар. - Този докато не реши какво иска, няма да му бъркам в устата! Все пак не съм чак толкова луд.
- Добре добре, ще видим какво можем да направим - примири се Гар Ван и подкара другите двама да си ходят...

Няколко часа по-късно вратата на зъболекарския кабинет се отвори с шут и вътре странично по рачешката се вмъкнаха Гар Ван и Сянка, които с общи усилия носеха Но Щен Вълк.
- Етто, сегга нямма да се дъррпа - каза сенчестата леко заваляйки думите и изсипаха вълка на зъболекарския стол.
- Ще му слагам ли упойка? - попита Зъ Бо Ле Кар сочейки леко похъркващия звяр.
- Нямма нуждда - махна с ръка тя и тръшвайки се на един стол каза. - Нние добрре го напо... тъй де упоихмме.
- А и добре е дези... дезунк... де зин фек ци ран - ухили се Сянка и се тръшна уморено на съседния стол.
- Ето такива пациенти харесвам - зарадва се Зъ, а след кратък размисъл попита. - Той въобще знаеше ли, че ще го водите тук?
- Не естествено! - отсече Гар Ван.
- За какви ни вземаш?! - добави Сянка.
- Ще му е изненада - ухили се сенчестата.
- Мдаам, ето такива пациенти харесвам - кимна зъболекарят. - Кой ще му държи устата отворена, докато работя?
- Той - посочи сянката Гар Ван.
- Тя - в същия момент посочи сенчестата Сянка.