Събудих се от тръскане и крясъци. Нещо люлееше Нашият човек, а наоколо… Врява, истерии, викане…
- Ма, и тоя лудият ли…
- А стига, де! Щом и шашавите тръгнаха по банките…
- Абе, я се махай с тия твои сто лева… Аз десет хиляди лева за погребението опазих, трябва спешно да ги обърна в пари…
- Десет бона за погребение? Знаеш ли що народ би те заровил безплатно и жив?
- Оставете го, и той е гражданин, и той има право…
Наистина, в първия момент се ошашардисах… Какви сто лева, какви банки, какви права?
После се сетих. Снощи Нашият човек проведе малко съвещание със Себе си.
О, забравих да кажа – ние вече не сме осем в него. Отнейде се появи още един Той – та станаха двама с Нашият човек. Само дето ги объркваме. Почти еднакви са на вид. И, като се съберем в главата на Нашият човек, двамата сядат един срещу друг край огъня…
Огънят? Как какъв огън? Бе, в тоя студ, особено нощем, без огън си заникъде. Ще станеш като бившата ми жена – самоходен айсберг. Та затова си палим…
О, не ме питайте къде и к ...