16,30 – 17,30 часа

Апартаментът е на шестия етаж. Вратата е запечатана и Христосков къса листчетата, после вади от джоба си връзка ключове. Отваря вратата, пресяга се, светва и ни кани. Оглеждам се. Дълъг коридор, на буквата Г. Вляво закачалка, два шкафа. Вдясно две остъклени врати, отсреща една плътна. Познато от приложения в папката план – вдясно са трапезария и хол, отпред е тоалетната. Вляво по буквата Г има две спални и баня…

Голям апартамент за двама пенсионери. Но преди това е бил и за сина, и за дъщерята, които са създали свои семейства. И старите Караджови са останали сами…

Христосков отваря вратата на трапезарията. Не е голяма, но встрани се издига бар-плот, а зад него малка кухня. Решавам – тук ще е основното ни седалище, разговорите ще се водят в хола и спалните.

Вземам един стол от трапезарията и го подавам на Хинов в коридора:

- Твоето място ще е тук. Няма да пускаш никого, освен извиканите. Сложи си якето, че не е топло…

И не е… Уж е ранна есен, но времето подсказва - зимата се задава… В трапезарията също е хладно, но Христосков е сложил в ъгъла една духалка – след известно време успява да поразведри атмосферата…

Обръщам се към него:

- Ще докарат ли Караджов?

- Разбира се – казва той, дори е леко засегнат защо го питам за подобни неща – В ареста на управлението е, докараха го от столицата по обяд. Сигурно са вече на път насам…

Извинително му казвам:

- Добре… Каменов, да започваме с Шанков. Той е един от домсъвета, доста неща знае за хората тук… На долния етаж е, извикай го. После карай по тоя списък – и му го подавам…

Някой звъни навън, чувам гласа на Василев. Нахлува, натоварен с три найлонови чанти. Посочвам му към шкафа зад бар плота и той ги стоварва там. Хем да са под ръка, хем да не привличат погледите…

Сядам до масата в средата на трапезарията. Христосков се разполага до мен. Здравчев е до вратата, готов да тръгне – нему посочих семейство Ангелови. Според Христосков, те се прибирали заедно към 18 часа, тя работела в общината, той бил управител на магазин. Ангелов е друг член на домсъвета…  А Василев ще поеме разговора с Шанков, после с Витанов. Вторият отсреща живее, но се прибирал чак към 19 часа. Автосервиз имал, та понякога и до късно се бавел. Сам си е началник. И тук е нещо такова – председател на домсъвета… Пак местният колега ни осведомява…

- Така… Да уточним плана. Започваме със запознанство, бегъл разговор за живота, насочвате към кооперацията. Кой с какво се занимава, какви особености на характера има. Търсим човек, възможен убиец. Или водач на убийци. Разпитвайте за Караджови – средата им, гости, познати и приятели, посетители. Кой е идвал в блока оня петък. Непознати – независимо мъже или жени. Дори деца. Конфликти, интриги, компании…

Колегите кимат, Василев дори си записва в малко тефтерче. Да, не ни е първо разследване, групата е сработена, но… Всяко дело е самостоятелно, всяко престъпление е ново, всеки престъпник е непознат…

Домофонът издрънчава и кимам към Христосков. Той ме разбира – пък и нали чакаме да доведат Караджов…

- Колегите са – казва той през отворената врата и натиска бутона за входа…

В това време Хинов отваря на Каменов, след който ситни Шанков. Не им давам възможност дори да надникнат насам. Посочвам към голямата спалня, Василев тръгва, като забира със себе си двамата. А ние оставаме да чакаме…

Чакаме колкото асансьорът да стигне до етажа. Хинов вече отваря и групата влиза. Двама униформени и двама цивилни. Единият цивилен е с белезници на ръцете, върху които е метнато яке. Прикриващо ги някак си небрежно…

- Униформените да изчакат при Хинов – казвам на Христосков, а той ме поглежда учудено:

- Няма проблем, но вие си командвайте. Колегите са наясно, изпълняват всяка заповед…

Малко ми е неудобно в чужд град, в чужда среда, но съгласно кимам:

- Благодаря! Влизайте…

Здравчев вече поставя стол пред масата и с жест приканва арестувания да седне. Онзи се оглежда – все пак това е домът на родителите му, после мълчаливо се отпуска. Цивилният се изпъва…

Христосков пак ми помага:

- Колегата Първанов – представя ни го. Ние се ръкуваме, след което заемаме договорените позиции – Милчев до вратата, Здравчев пред голямата печка, Първанов избира място до бар плота…

- Петър Караджов – чета аз – 41 годишен, задържан временно по прокурорско постановление и по решение на съда…

Задължителна процедура. Позната на всички тук. И задържаният я познава, но внимателно слуша. Обяснявам му – не е официален разпит, него ще проведем утре. Сега искаме просто да се запознаем, да разберем какво мисли по станалото…

Караджов е професионалист, знае класическите номера, сигурно си има и свои, но мълчаливо ме слуша. После ме поглежда право в очите:

- Ще ви кажа всичко, което ви интересува. Но знайте едно – не съм убивал! Обаче, спипам ли го тоя…

Гледам го – среден на ръст, широкоплещест, як, с разлято лице, остри очи, стегнати челюсти. Може да бъде и полицай, и бандит. Поне ако се  вярва на Ломброзо…

Натам разговорът тече по нашите правила. Познати и нему, впрочем…