Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но нощем...Свалям всяка маска и преструвка, и грима, и суетата. Всичко ненужно свалям. Не искам нищо излишно. Стига ми да притежавам цялото величие на тишината, на нощта, дори на самотата.
Започне ли веднъж шеметния танц на шумове и въображение се ражда красота...Изникват ми крила и аз летя из небето-останало съвсем само. Летя сред звездите, луната бавно огрява голото ми тяло. Не, не ме е срам. Дрехи не ми трябват. Искам само лунна светлина да ме огрява. Звезди са вплетени в косите ми, а птича песен разкъсва покоя нощен.
Не ме е срам от белезите по тялото ми, не ме е срам от нищо. Аз летя. Да летя гола, наметнала само своя живот.
Трептя от възбуда. Кръвта не спира....бушува лудо в мен. Пулса неи ...