Нощна приказка

Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но нощем...Свалям всяка маска и преструвка, и грима, и суетата. Всичко ненужно свалям. Не искам нищо излишно. Стига ми да притежавам цялото величие на тишината, на нощта, дори на самотата.
Започне ли веднъж шеметния танц на шумове и въображение се ражда красота...Изникват ми крила и аз летя из небето-останало съвсем само. Летя сред звездите, луната бавно огрява голото ми тяло. Не, не ме е срам. Дрехи не ми трябват. Искам само лунна светлина да ме огрява. Звезди са вплетени в косите ми, а птича песен разкъсва покоя нощен.
Не ме е срам от белезите по тялото ми, не ме е срам от нищо. Аз летя. Да летя гола, наметнала само своя живот.
Трептя от възбуда. Кръвта не спира....бушува лудо в мен. Пулса неизмерен не може да се укроти. Кожата гори. Започвам да танцувам, пърхам нежно със крила.
Воала нощен е обгърнал пак града, роса покрила е тревата. Черна пелерина. Щом съм горе забравям грижи и беди. Забравям даже и коя съм, забравям, че любовта горчи.
Уморих се да танцувам. Нека си почина. Да, ще легна на влажната трева.Отправям се надолу, въздухът сгъстен е. Топло е, греховно топло. Сладка нощ омайна.
Ето долу съм, аромата на цветята става моя огърлица. Докосвам тревата, но защо има и роса в очите? Той е с нея и едно сърце кърви. Той е съвсем наблизо. Ето, там е. Погледни наляво. Два силуета губят се в тъмата. Прегърнати вървят-там силует на мъж и на жена. Дали е по-красива? Дали умее да обича? Не, не питай...аз не знам.
Кръвта кипи...иска да се слее със росата. С лъч звездна светлина разрязвам бавно нежната и бледа плът. Не ме боли. Възхищавам се на красотата-кръвта се сля с росата... Аз съм ангел. Кой ли разбра? Аз плаках...той не видя...Но тишината е прекрасна. Нека помълча. Чува се камбанен звън-сълзите падат по тревата. Хвърлям им последен поглед, щастливи са, и ти ги погледни.
Последна сълза-счупена мечта. Един живот-умираща звезда.
Тишината е прекрасна. Да, ще замълча, нека само падащите капки кръв отекват във нощта. Ще замълча.... но този път завинаги!!!!