Нощни цветя

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.

Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се отдалечиха, забавиха се.

Всичко притихна в този миг на срещата на твоите с моите очи... Не е ли изумително как може нещо да забави времето, да го спре, не е ли изумително как целият свят се свива до... ти и аз ?

А кой си ти? Красив непознат в нощта, изпълнена с аромат на лилави цветя...

                                                              *****

... И доближавам се до теб... всяка дума губи значението си – какво е това, което искам да кажа, та ти дори не си от моя свят...

-         Здравей! Може ли да те попитам нещо ? – какво ли исках да попитам... не знам, все пак попитах – не помня какво... Забравих го в мига, в който чух гласа ти с най-прекрасното нежно, дълбоко и притеснено звучене. Толкова завладяващ бе в своите непринудено смущение и свежа плахост.

... И последваха думи. Думи, думи, лунен отблясък, мирис на нощни цветя и всеки пое по пътя си... път някъде далеч.

                                                              *****

Лека-полека времето върна нормалния си ритъм, звуците станаха ясни, светът стана голям, сив и необятен...

Сега се вглеждам в  спомена  за теб, заключен в моите мисли. Спомен с аромат на нощни цветя и оттенък на лунна светлина... а ти си някъде там – неизвестно там по света...