Sep 5, 2010, 7:52 AM

Нощни цветя

  Prose » Others
1.3K 0 1
1 min reading

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.

Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се отдалечиха, забавиха се.

Всичко притихна в този миг на срещата на твоите с моите очи... Не е ли изумително как може нещо да забави времето, да го спре, не е ли изумително как целият свят се свива до... ти и аз ?

А кой си ти? Красив непознат в нощта, изпълнена с аромат на лилави цветя...

                                                              *****

... И доближавам се до теб... всяка дума губи значението си – какво е това, което искам да кажа, та ти дори не си от моя свят...

 

-         Здравей! Може ли да те попитам нещо ? – какво ли исках да попитам... не знам, все пак попитах – не помня какво... Забравих го в мига, в който чух гласа ти с най-прекрасното нежно, дълбоко и притеснено звучене. Толкова завладяващ бе в своите непринудено смущение и свежа плахост.

... И последваха думи. Думи, думи, лунен отблясък, мирис на нощни цветя и всеки пое по пътя си... път някъде далеч.

                                                              *****

Лека-полека времето върна нормалния си ритъм, звуците станаха ясни, светът стана голям, сив и необятен...

Сега се вглеждам в  спомена  за теб, заключен в моите мисли. Спомен с аромат на нощни цветя и оттенък на лунна светлина... а ти си някъде там – неизвестно там по света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миговете са толкова относителни.... понякога миг е вечност. Друг път обратно... а топлината, която си раздаваме е експлозия или капка :)
    А ти имаш сетива ЧУВСТВАЙ!

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...