Нощни етюди - 2
ПРИТЧА ЗА ШАПКАТА (импресия набързо)
малка символика
за свободата на духа и
ограниченията, които си поставяме сами и които
ни пречат да видим какво има отвъд...
Един човек живял затворен сред правоъгълник от високи стени. Всеки ден виждал единствено онова, което стените му позволявали да надникне. Имало стълба, но той не смеел да се качи по нея. Казвал си, че стъпалата едва ли водят към нещо по-различно.
Ден след ден слънцето изгрявало по един и същи начин. Стените изглеждали еднакво сиви, часовете - близнаци...
Веднъж вятърът подхванал шапката му и я запратил нагоре по стълбата. Запремятала се тя по каменните стъпала. Всеки път, щом човекът успеел да я настигне, шапката весело отлитвала нагоре и нагоре по стъпалата, докато стигнала до самия връх на стената.
Човекът погледнал отгоре и онемял: вълшебни градини и приказни цветове се преплитали в разноцветен килим, а глъчката от хората, работещи в долината, омагьосала всичките му сетива.
Шапката хвръкнала надолу от стената, но човекът не свалял очи от гледката.Вече нямал нужда от шапка, а от врата, която да го отведе към Свободата...
ОТВЪД РАЗУМА - 2
Малкият погледна стареца и попита:
- Учителю, а коя е онази ярка звезда?
- Това е Сириус, момчето ми. А сега погледни през телескопа.
- А кое е съзвездието, дето блести толкова силно?
Мъжът погали русата главица на детето и заразказва за всичко, което малкият виждаше по красивото лятно небе. Момченцето слушаше в захлас и мислено се пренасяше в далечните светове, току отлепяше очи от телескопа и пак се потапяше в красивата магия на звездите.
- Учителю, а откъде знаеш всичко това, как успяваш да зърнеш толкова много неща, та Ти си сляп!?
- Мъничък, за да видиш красотата на Вселената, трябва да имаш други очи. С тях можеш да стигаш отвъд Разума...
Кирето, 26.03.2013, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
