Мракът се спусна над града. Черни облаци скирха луната. Беше нощта на черните ангели.
По пустата улица се чуваха самотни стъпки - мъж на около тридесет години вървеше спокойно,
потънал в собственте си мисли. Не подозираше какво го очаква. Срещу него се зададе жена -
висока, с дълга черна коса, грижливо вързана на две плитки. Беше облечена с черни кожени
панталони с дупки от външната страна на краката. Носеше късо черно горнище, което откриваше
татуировката вълк, захапал корема й и стичащите се капки кръв. Токовете на дългите и черни
ботуши отекваха в тишината. За миг дъхът му секна. За броени секунди той видя лицето й -
бледо, със светещи кристалносини очи и с кърваво-червени устни. Скулите й бяха красиво
описани - тя беше съвършена. Светкавичен замах. По земята се стекоха капки кръв - неговата.
Ветела се наведе и отпи жадно от топлата кръв. С усните си усещаше затихващия му пулс.
Зад себе си чу замах на крила. Обърна се и очите й се заслепиха от светлината, която
стреуше от ангела. Зе ...