генек (Георги Коновски)
1882 13656
19.02.2018 г., 10:10 ч.  

 Нощта на сивите - 1. 

  Проза » Повести и романи
749 2 8
Произведение от няколко части
4 мин за четене

1.

- Даааа...

- Ало, Кольо, време е...

- За какво?

- Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа...

- И защо да ставам? Така хубаво си спях...Сънувах какви ли не красоти...

- И мен ли?

- Нали ти казах – красоти...Какво ще правиш там?

- Пак се правиш на идиот!

- Не, не...Аз съм СИ идиот...Натурален...

- Остави глупостите, ами ставай...Виж колко часът е, на работа трябва да ходиш...

- Добре, де...

- Мини покрай бай Стефан, виж кога ще дойде за водомера...

- Разбрах...

- И си вземи нещо за ядене, че сутринта тръгнах рано...

- Знам...Рано беше...Таман легнах...

- Ама и аз си имам права...

- Добре, добре...Няма смисъл да крещиш. Не те виждам, а така не си толкова страшна...

- Кольоооо...Ще затворя...И няма да се върна...

- О, Боже, веднъж поне си изпълни обещанието...

- Ще видиш ти, когато останеш сам...

- Знам, знам...На болната жена мъжът й умря...

- Ще ставаш ли?

- Ъхъ...

2.

Първата ми мисъл при събуждането беше – „Ега ти, пак почва нощта...”

Не ми се работи...И туй то!

Ама никак...

Просто не мога да свикна...

Да, пари падат. Да, повече са, отколкото другаде. Да, сам съм си господар...

Но – всяко удоволствие се заплаща, както казал оня, дето му умряла тъщата и му поискали пари за погребението.

А аз плащам с нощта. Нощта на сивите...

Моето работно място и време...

Шофьор съм. Таксиджия. Бакшиш.

И карам все нощна смяна.

Нощем, когато всички са сенки. Сиви сенки. Сенки на хора, сенки на домове, сенки на дървета и храсти, сенки на истории, сенки на живота...

Нощта ни събира все такива – смятащи, че имат, а всъщност нямащи светлинка в себе си.

И аз, и аз съм такъв...

Че ако не бях – там ли щях да съм?

Нощем се изкарват пари. Жена ми все това ми повтаря. И ме укорява – малко са й. Ех, ако можела тя да седне зад кормилото...

Иначе е кротка женица. В едно заведение работи. Всичко. Сервира, обира, почиства. Официално разнася пастички и безалкохолни. А иначе...

Това иначе ще чуете много пъти. Защото такъв е животът ни. Не само нашият. И не само днес.

Истина има само след смъртта – когато се включиш пълноценно в кръговрата на веществата в природата. До този момент си междинна станция между хладилника и тоалетната.

А животът е интересен все още с това, че е различен и многообразен. Никога не знаеш какво ще ти поднесе. И не знаеш дали сладкишът, който с удоволствие вкусваш, няма да ти излезе горчиво през носа.

Та и жена ми така. Репчи се какво би направила, а трепери. Защото е наясно какво ще стане, когато иззад завесата на иначе /пак!/ безобидното им фирмено заведение за сладкарски изделия започнат да излизат трупаните години наред скелети.

А няма начин да не стане издънката...

Толкова години държат специалните два салона отзад, толкова години там се черпят разни не само с напудрени сладкиши и вкусни сиропи...Просто такава е реалността. В един момент някой насочва прожектор и сенките се превръщат в мишени...

Да, знам какво става там. Много пъти съм возил клиенти. И очаквам...

Не зная какво...Не ми се мисли...

Сладкарницата е в сенките...

Но добре поне, че жена ми работи само денем. И няма пряк допир до салоните отзад. За тях си има специални хора. Със специално заплащане.

Което и на нея й се иска. Но засега успявам да я удържам. Засега...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Малко битови истории от днешния ден. И особено от нощта. Когато, знаят хората - всички плъхове са сиви. И се понасят в своя свят, временно освободен от хората...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Продължаваме...
  • Човек не бива да проспива нощите си...
    Харесва ми,този сив но различен и динамичен нощен живот!
    Поздравление за написаното от теб,Георги!
    Очаквам продължението!
  • Моля, моля... Само ще кажа,чене е комплимент, а факт. Когато си изкряскала от ужас, че те пускат без предупреждение в тоя свят, аз движех с... Малей, забравих - двадесето ли, тридесето ли...гадже...
    А първите ми ученици бяха 63 набор...
  • И пак благодаря... Лично аз не признавам деление по жанрове. Деля книгите на две - хубави и други. Обичам да чета и, понякога - да пиша. Едно време четяхме с фенерчета под одеялото. Ама отде вие, младите, ще знаете...Имам прекрасна колекция от книгите, които четох тогава - между 1960 - ч971 година. Детски, юношески, научно-популярни, фантастика, криминални, пътешествия, история...
    Отвлякох се и се увлякох...
  • Благодаря, Мариана! Специално за теб пуснах нещо различно от фантастика, криминале, хумор...
  • Благодаря, Хари, Надежда!
  • Хубаво е!Земно,истинско!
  • Започва интересно.
Предложения
: ??:??