13.

- Кола за квартала...

- Селото ли?

- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?

- Разбира се...

....

- Заповядайте...

- До центъра? Може ли?

- Нали сте дали поръчка? Значи – готово...

- Благодаря...

....

- Там нали има един блок „Мир”?

- Аха...Нашата пиаца е почти до него...

- Ама може ли до блока да спреш?

- Разбира се...Защо все питате? Нали сте клиент – плащате, поръчвате...Ако е по закона – всичко е наред...

- Младеж, аз съм от онова време. Знам си, че винаги съм молещ...И в магазина, и във влака, и в кафенето...

- То минаха повече от 20 години, парАта командва всичко, а вие се молите...

- Щото нямам пари, бе младеж...Пък и не съм стигнал до новото...А и в наше село няма ново...

- Нали имате магазин? Пред него спираме, когато чакаме клиенти...

- Знам ви. Ама в магазина е Краса. Дето беше в него и преди демокрацията. Мъжът й беше шеф на потребкоопа, та купи магазина. И кръчмата взе...

- Ресторанта...

- Какъв ресторант? Кой ще яде там? И кой ще пие нещо освен бира? Зимата пием вино, ама си го носим. Трябва предварително да платим за мезе, иначе Краса ни гони. Нямала сметка. Та вземаме салам. А той един...Мани, мани...

- Стар?

- От дядото на стария вол...Добре, че имаме селски стомаси. Можем и пирончета да смелим. Иначе – къде ще идеш зимъска? Събираме се, пием винце, хапваме твърдия салам...

- Тук ли живеете?

- Не, бе младеж...Отивам да занеса на сина на Мечето някакъв пакет от баща му...

- Кой е тоя?

14.

Така му викат – Гошо Мечето. Бил председател на едно ТКЗС, после го избрали за шеф на кооперацията.

Обикновен, нормален номенклатурен кадър в селското стопанство.

Обаче, дошла демокрацията...

И Мечето станал чорбаджия...

От онези, дето преди 50-те години са властвали в българското село. Дядото на клиента ми още ги помнел. Та и Мечето сега..

Хищен, алчен, коварен, тарикат, използвач, нагъл...

Лека-полека събрал в ръцете си голяма част от земята около селото. И станал най-големия "кооператор".

Не се гнусял от нищо...

Бил моят клиент охрана на селскостопанския двор в началото на 90-те. Пристига Мечето с колата си, казва, че отива да проверява складовете, влиза с автомобила, бави се час време, излиза...

А задницата на колата буквално до земята...

Само че охраната си пази мястото, не складовете от председателя...

Пробвал и друго. Обвинил частната охранителна фирма, дето после поела пазенето, че допуснали кражба на 15 тона зърно. Цял ТИР!

Да, ама вратата цяла, прозорчетата цели...

И селският полицай му намекнал за някои недоогледани неща...Та Мечето набързо „открил”, че станала счетоводна грешка...Замазали нестаналата далавера...

Апартаменти във Варна, апартаменти в областния град, голяма селска къща, модерни автомобили...

А селото постепенно затихва...

Защото работа там има само в кооперацията. Или – в „кооперацията”...

Преди няколко дни се обесил 38-годишен човек от селото. Нямал работа. Не го искал Мечето – много му знаела устата...Не бил станал още кротък ратай, претендирал, че е равноправен гражданин...

Е, сега е равноправен...

Та така с Мечето...

А какво чака хората със сина и дъщеря му...

Знаят си ги – нахални, високомерни, мислещи, че са царчетата на селото...

Няма, няма живот вече там...

Та моят човек смятал вече да заминава нейде. Я тук, в града, я нейде по гурбет.

Строител, може много работи, надява се, че от глад няма да умре...А децата в селото няма да остави...След Мечето такива стръвници се задават, че...