Нощта на сивите - 2.

3.

- Кольоооо...

- Станал съм...

- Добре...След малко пак ще се обадя...

- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал...

- Знам, знам...За нищо не ставаш...

- Абе, баш за нищо...Ще взема да си намеря любовница...

- Ти?

- Що? Като съм толкова години идиот, мигар няма да настъпи просветление...

- И коя ще те вземе такъв – дърт, мърморещ, беден...

- Виж сега, всяка млада мацка би искала такъв любовник. Те сега две неща ги влекат – да ги чукат и да ги издържат...

- Кольо, теб хич те няма и в двете...

- И това знам...Ама като съм на диета, това не означава, че не мога да чета менюто...

- Хи-хи...

- Уф, ама си лесна...Стар виц – и ти вече се хилиш...

- А ти – като си толкова труден, кога ще дадеш парите за месеца...

- Нерде Шам, нерде Багдад...Какво говорехме, какво те прихваща...

- Днес е 28 вече. Тока не съм плащала, водата, телефоните...

- Добре, добре...

- Добре, ама...

- ДОБРЕ, казах! Утре заран ще ги имаш...Хайде остави ме да стана...

- До скоро...

- Знам, че ще е скоро...

4.

Протегнах се зверски, разтрих очи като масажист шкембето на японски сумист. Надигнах се.

Минава четири. До шест часа има много време. Колата вчера оставих пред дома – и там си беше. Малко рисково мероприятие, но...

Кирето от долния етаж има грижата да я наглежда. Условно казано.

Кирето е нашият квартален бандит. Местна форма на държавата. Разпорежда се по двете успоредни улици, че даже по пресечките.

Малък квартал сме – попаднал в гънките между две магистрали. За да стигне човек центъра, трябва да вземе автобус. Добре, че началната спирка е пред блокчето ни.

А може и пеша – през жп подлеза, после пресича по надлеза магистралата, бързичко през паркчето и е в сами града.

До центъра е далече. Което може да е за хубаво.

Топнах се във ваната...Хубавоооо...

Просто се откъсваш от всичко наоколо и се завръщаш в онова безгрижно време, когато животът е бил във водата. И се е носил насам-натам...Като живот...

Не с някакви планове, не с някакво мислене, не с идеи...

А просто рефлексивно – вроден или създаден рефлекс. Следвайки нагона и инстинкта.

Живот – според природата. С две основни цели. Оцеляване и размножение...

Нормален живот. Природосъобразен...

Е, има и ненормални хора. Неследващи законите на природата. Опитващи се да променят живота. В някакви посоки, които само те разбират защо и накъде са...

Та в природата не се създава нищо оригинално. Всичко е еволюция...Бавна, постепенна – за да може нормалният живот да я приеме. Без да я осъзнава...

Нормалният човек живее – така, както той смята, че трябва, движи се по древните правила – натрупване на материя. Материята е това, което остава след него.

Духовност в природата няма. Пеперудите не осъзнават, че са красиви. Нито сърните. За другите те са част от средата. Или плячка – за птиците, за вълците, за всички, които спазват природния закон за обръщането на материята в друга материя...

Просто живот...

Ще кажете – ама стига философства...Гледай си шофьорлъка...

И ще сте прави...

Но – вреден навик. Навремето завърших философия. И дори преподавах в едно школо. После дойдоха промените – както срамежливо наричаме срутването и рутенето /което в нашия край наричат просто...Да де.../.

И аз станах шофьор.

Сега съм самостоятелен...Или поне това си мисля...

Имам мой автомобил, имам и още един. Сключил съм договор с голяма фирма – на телефон съм, радиовръзка, подкрепяме се с колегите.

Децата са в чужбина, жената още работи, но мисля да я прибирам у дома. Хем имаме достатъчно пари, за да преживеем, хем оная сладкарница...Абе, дълго се задържа...И скоро чакам да я закрият...Но кой?