Момичето го гледаше, а той плахо ù се усмихваше... беше толкова красиво, толкова романтично... сякаш можеха да разберат всичко един за друг само от погледите, сякаш можеха да прочетат думите в очите си... след минута се приближиха един до друг, прегърнаха се... и стояха прегърнати цяла нощ, докато тя не се събуди...
На сутринта ù се искаше сънят ù да е реалност и не спря да мечтае...
© Диляна Борисова Всички права запазени