26.11.2009 г., 21:19 ч.

Нощта преди утре 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1233 0 3

Момичето го гледаше, а той плахо ù се усмихваше... беше толкова красиво, толкова романтично... сякаш можеха да разберат всичко един за друг само от погледите, сякаш можеха да прочетат думите в очите си... след минута се приближиха  един до друг, прегърнаха се... и стояха прегърнати цяла нощ,  докато тя не се събуди...

На сутринта ù се искаше сънят ù да е реалност и не спря да мечтае...

© Диляна Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??