Нова година - нов късмет!
Събуди се към полунощ. Вече му беше навик. От месец си чатеше с една поетеса в нета. Стана внимателно от леглото. Опитваше се да е тих. Загърна добре охраненото си тяло в новият халат - коледен подарък от жена му. Студеният теракот прониза босите му крака, но стисна зъби. Нямаше време да търси чехли. Съпругата му всеки момент щеше да се пробуди. Запъти се тромаво към кухнята. Бързо и с обигран жест включи лаптопа. Взе от хладилника поредният сандвич с шунка и премлясквайки се втренчи в монитора.
С поетесата го срещна случайността. Още по-хубавото беше, че бяха от един град. Щеше да си спести транспортните разходи. "Нова година - нов късмет или секс" - нахили се самодоволно. Взаимоотношенията им се развиваха блестящо. Щеше да разнообрази семейният си живот. Преди имаше друга забежка и още помнеше тръпката от забранения плод. За негова изненада любимата му не беше на линия, но му бе оставила послание:
"Аз мога да те имам
на теб стих да посветя,
но знам, че друга те докосва
събуждайки те нежно през нощта.
Честита Нова Година! Желая ти здраве, късмет и семейно щастие".
Настроението му се срина на нула. Откъде е разбрала, че е семеен? Беше й спестил тази подробност. Сигурно го е проучила. Тръшна ядосан капака на лаптопа, без да се замисли, че ще го счупи. Запъти се разочарован към леглото. Жена му полугола се надигна:
- Скъпи, къде си ходил? Лягай при мен, че ми стана студено.
- Хапнах сандвич. - промърмори тихо.
- Ох, гладният ми мечо - замърка тя и се сгуши в него.
" Нищо, нова година - нов късмет", утешавайки се заспа до нея в мрака.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Разсмя ме.
-
Да, де! Същото като " спасение дебне от всякъде".
-
Човек не трябва да се отчайва! Късметът го дебне отнякъде.
Поздрави, Марги. -
А, такааа! Какъв късмет!
-
Пепи, значи вече ги дресираш.
Ще видиш до догодина ще се гушкате. Много са милички. -
Кате - вече имам развитие в отношенията с катеричките: тропам по дограмата и след няколко минути идва мъникът да яде! Вече няколко пъти тези дни - работи!
-
Разсмя ме, ИнаКалина.
Ще стане от трън, та на глог. -
Поетесите са опасна работа, зависи на коя страна им изгрее луната е, сега мечо ще почете проза.
-
Здравей, Стойчо! Наистина моят "мечо" е вечният Дон Жуан, който не само има влюбчиво сърце, но е мечтател с голям апетит. Добре си го разгадал, Стойчо.
Пешо, ако жена му беше поетеса едва ли щеше да спи, а щеше да пише стихове. Може би посветени на него. Шегувам се. Всъщност това е идея за друг разказ.
Люси радвам се, че съм те усмихнала. И аз го написах с усмивка.
Здравей, Пламене! Това за вдетиняването е много вярно. Това е хубавото на празниците, че събуждат в нас положителни емоции, мечти, желания, копнежи и усмивки. Благодаря ти за високата оценка.
Благодаря на всички за хубавите коментари! Приятна вечер ви желая! -
😎 Чудесно е времето около Нова Година, когато възрастните, въпреки че знаят, че няма Санта или Дядо Мраз, се вдетеняват и по детски очакват Коледни Чудеса 🙂 Малко разпускане, малко адреналин, малко желания и фантазии, с трепет гледат в небето за да зърнат коледната шейна с еленчетата или очаровани чакат момента на запалването на светлините на елхата ... А защо не ... ? ... Както всяка седмица си пускат фиша на тотото, така и веднъж в годината очакват нещо голямо, което не се купува с пари.
Всъщност този разказ на Катя си го вземам като хубав подарък за Нова година ... точно такава ми харесва - чудесна приказка за възрастни ... ама точно такава 🙂🙂🙂😎 -
Усмихна ме!
-
Ох, а пък аз си помислих, че поетесата е жена му, и както обикновено го правим с измислено име и аватар, щом му е оставила такова послание. А иначе, кой ще приюти сред нощите, щом е и тромаво пристъпящ и вероятно миришещ на камфор...
Но, наистина нова година, нови мечти... -
Колко му е на "един застаряващ Дон Жуан",че да тръгне по "химерата на еротичните си приумици"?!
Природата на Адам е да търси "изкушението на любовта".А на Ева:непрекъснато да му ги поднася!😉
Кой ще оспори максимата:"Нищо човешко не ми е чуждо."
Катя,явно добре си изучила мъжкият "синдром на придобита любовна недостатъчност".😍
Поздравления за написаното от теб! -
Пете - точно за това и аз се пазех. А оня ден гледах двете малките как си играеха на сливата: доближават се, после едното хукне по клоните, другото го гони, след това отново спират, закачат се... Така ми казаха, да не забравям, че са гризачи.
-
Разбирам те, Пепи. Трябва им още време, за да свикнат с теб.
Поздрави, Петя! Надеждата последна умира, а и меракът също. -
Може от баницата на нова година да му се е паднала любов и да има по-голям късмет със следващата.
За катеричките съм чувала, че са сравнително агресивни, въпреки че са сладки. Не знам дали е вярно. Така, че внимавай, Пепи -
На отворен прозорец стояхме на сантиметри, но се страхувах да протегна ръка и помръдна да не я уплаша и да скочи вътре в стаята, да не се гоним после вътре. Все пак са гризачи и ме е страх да не се стресне и ме заръфа. Иначе в парка "Заимов" съм виждала зимата един мъж, който си има приятелка катеричка, как му скача от дървото на рамото. Голяма сензация е. Веднага се събира сума ти народ да ги гледа. По няколко минути. Малките са по-плашливи и бягат на др край на перваза. Откакто застудя по-рядко се виждаме, денят е много къс, а те минават само по светло за храната. По-често се прибирам по тъмно. Лятото минаваха и в 8 вечерта.
-
Здравей, Пепи! Реших да публикувам нещо по-весело. Знаеш ли, моят герой може да има и поетичен талант щом харесва поетеси.
Малко извън темата, но все искам да те попитам за твоите катерички дали ти дават да ги милваш. Гледах клипчета и видях, че са много любвеобилни животинки. -
😅 Една сродна душа в леглото, друга сродна душа в нета... поетска му работа! 🤣
Жена му като е духовнобедна, да му топли халата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
