15.01.2012 г., 1:23 ч.

Новогодишна приказка 

  Проза » Еротична
1789 0 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

12 мин за четене

     Новогодишна  приказка

 

         Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица.  Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо като мастило. Безброй звезди блестяха по тъмното  покривало на Земята. В гората се стелеше неуловима за ухото тишина, която на моменти се превръщаше в небесна музика изпълнявана от ангелски хор. Необикновена беше тази новогодишна вечер, когато в дванадесетия час Старата година щеше да отстъпи мястото си на Младата си сестра и отлети завинаги. От нея щеше да остане само споменът за една отминала година, пълна с несбъднати надежди, неосъществени мечти, новородена любов и благодатни дни. Всеки щеше да си спомня за Старата и да се надява Новата да бъде по-хубава, по-берекетлия и да донесе повече щастие и благоденствие на хората. Така беше от памтивека, хората с радост изпращаха Старата госпожа и посрещаха с мечти Младата госпожица, и често пъти съжаляваха за тази, която безвъзвратно си беше отишла. Но така беше устроен Светът и досега никой не беше успял да го промени. Така щеше да бъде и утре, когато Новата година щеше да седне на престола, за да царува в продължение на 365 дни, като  другата, която тази нощ в 12 часа щеше да отлети в безкрая. Обикновено тази Новогодишна нощ беше нощ на изненади  и приятни изживявания, на весели събирания на близки хора, на приятели и роднини, на влюбени. През тази нощ често пъти се случваха чудеса, правеха се подаръци, не малко бяха и нежните слова, които хората шепнеха на ухото на  много близък човек. Нощта беше изпълнена с много настроение, с много любов и надежда. В тази нощ руйно вино се лееше  на трапезата, шампанското искреше в кристалните чаши, а децата очакваха с трепет появата на Дядо Мраз.  Във вълшебната му торба имаше чудни дарове за всеки, играчки за децата, книжки за по-големите и хиляди  неочаквани изненади за хората, които вярваха в чудодейната му сила.

         Край Борисовата градина, на най-горния етаж на висока кооперация, в уютен, добре отоплен и  обширен апартамент, живееше младо семейство. Децата им бяха  заминали при баба и дядо още преди Коледа и двойката посрещаше Новата година в компанията на своята най-близка приятелка и един самотен приятел. Бяха решили да съберат за празника тези самотници, които не се познаваха и никога не бяха се виждали. Дора беше вдовица, мъжът ù беше загинал преди няколко години при тежка катастрофа. Ник се беше развел скоро и все още нямаше постоянна връзка. В тази Новогодишна вечер приятелите им бяха решили да ги поканят,  за да почустват празничната атмосфера на приказната нощ, а и те да не бъдат съвсем сами.

                  В обширния хол масата беше  отрупана с деликатеси и вкусни ястия, с плодове и ядки от всички краища на света. Гъстото асеновградско вино “Мавруд” разливаше огъня си в  жилите им, настроението беше силно приповдигнато не само от настъпването на Новата година, но и от шегите и остроумията на двамата мъже, които се надпреварваха да  да ръсят бисери, които разтърсваха от смях двете чаровни млади дами.

         Във фаталния дванадесети час посрещнаха Новата година, станали на крака, с пълни с френско шампанско кристални бокали и когато навън топовните гърмежи оповестиха  коронясването на Новата Кралица, четиримата пиха на “екс” искрящия еликсир и размениха целувки, прегръдки  и пожелания.

         Когато Ник, прегърнал Катя, ù пожелаваше здраве и успешна година, тя успя тихичко да му прошепне “харесва ли ти моят новогодишен подарък?” В първия момент  Ник не разбра за какъв подарък става въпрос, но широко разлялата се усмивка на лицето му показваше, че бързо беше загрял.

                  Асен включи плеъра и  обширният салон на апартамента се изпълни с безсмъртни мелодии на най-прочутите аржентински танга. Първият танц принадлежеше на чаровната му съпруга, Ник  с галантен жест се поклони пред Дора, хвана протегнатата ръка и я поведе в страстния танц.  В обятията на този непринуден мъж, тя се чувстваше уютно. Той я водеше уверено и движенията му бяха гъвкави и сигурни. Носеше  се леко с плъзгаща стъпка и при всяко завъртане коляното му леко навлизаше между бедрата ù. Отначало Дора го отдаде на случайността, но когато това започна не само да се повтаря непрекъснато и да се задържа многозначително дълго, Дора разбра поканата за Новогодишна авантюра. Тя го погледна право в очите, видя блясъка на самеца в тях, усмихна се многозначително и притисна  щедрата си гръд към снежно бялата му риза.  

         Втория танц Ник посвети на домакинята. Катя, леко зашеметена от изпитото шампанско, се оставяше да бъде носена и се беше вкопчила в прегръдките му, като беше обхванала врата му с двете си ръце.  Даже в един момент Ник се почувства неловко и се опита да я отдалечи от себе си, но Катя се притисна още по-силно към кавалера си.  В този момент музиката  спря и компанията се върна на масата, за да вдигнат тост за  една успешна и щастлива година.

         Танцуваха, смяха се, пиха кафе за изтрезняване, ядоха от баклавата, приготвена от Дора, за да бъде Новата година по-сладка и пак танцуваха. Катя беше изгасила полилеите и  холът беше потънал в сумрак, осветяван само от един лампион с цветен абажур, който превръщаше  тъмнината в фееричен декор на парижко кабаре.

         Прегърнати и почти неподвижни, Дора  и Ник вече не се свеняха да покажат на приятелите си желанието си за близост.  Целувките им бяха страстни и дълбоки, устните им дълго не се отделяха едни от други, навярно и езиците им танцуваха вечния танц на желанието.

         Часът беше три, когато Ник и Дора благодариха на милите домакини, още веднъж им пожелаха здраве, щастие и благополучие през Новата  година и тръгнаха в меката Новогодишна вечер.

         Ник предложи да вземат такси и да отидат  в апартамента му, но Дора пожела да се разходят из парка, по заснежените и непочистени пътеки.

         Потънали почти до колена в прясно навалелия сняг, те се гонеха из бялата горска тишина, спираха за няколко минути за страстна целувка и когато желанието му ставаше непреодолимо, тя със смях се изскубваше от прегръдките му и тичаше из снега, като палаво момиченце, виждащо за първи път в живота си такъв пухкав сняг.

     Вече повече от пет минути устните им не се отделяха, Ник беше разкопчал палтото ù, както и своето, беше освободил гърдите ù от  техния затвор и наведен над тях, смучеше набъбналите до болка зърна. Дора чувстваше, че след минута-две нямаше да успее да го спре, защото и самата тя силно желаеше да бъде обладана. С рязко движение  се освободи от прегръдките му, оправи си дрехите , хвана го  за ръка и го поведе към дома си.  Само след  десет минути  бяха в потъналия в тъмнина апартамент. Свалиха палтата, обувките и всичко останало и Дора го поведе към банята. Изправени под топлата вода, която се лееше от душа, Дора го милваше, галеше настръхналата му мъжественост, притискаше гърдите си към тези на Ник, оставяйки водата да се плъзга между двете тела. Протегна ръка, взе малко флаконче  приятно парфюмиран шампоан, отсипа в шепичката си неголямо количество и  го размаза по гърдите на Ник. Ароматната пяна  обля гърдите на двамата, спусна се надолу и той я пое в шепата си, за да я нанесе по пубиса на жената. Топлата вода, нежните ласки, целувките, облени с вода, случайните и насочени докосвания ги накараха да достигнат до апогея на възбудата. Дора  коленичи във ваната  и обливана от пръските вода, го обхвана с две ръце и го поднесе към устните си. Ник  се наведе, обхвана я под мишниците, повдигна я и я обърна с гръб към себе си.  Разбирайки желанието на мъжа, Дора се наведе напред към ръба на ваната, подпря се на нея и му поднесе стегнатия си  задник.  Ник разтвори краката ù,  разтвори с две ръце  едрите полукълба  и  бавно навлезе в нея.  Действаше внимателно  и много нежно, за да не ù причини болка. В първия момент изненадата беше голяма за Дора и тя понечи да се отдръпне, но ръцете на мъжа  бяха обхванали силно ханша ù и не ù даваха възможност да се отдръпне. Дора разбра, че Ник именно това желаеше, да я обладае отзад и постепенно  започна да се отпуска, за да може той да я проникне по-дълбоко.  Даже започна бавно да  изписва осморки с  долната част на гърба си.

                  След бурното изригване на Ник,  Дора още дълго чувстваше трептенията на мъжа в себе си и възбудата ù растеше,  докато самата тя изригна, галейки най-чувствителното място на тялото си.

         Отново прегърнати под топлата вода, целувките им бяха  пак дълбоки и продължителни, макар че бурната неконтролируема страст беше загубила от интензитета си. Дора не можеше да си обясни нескончаемата ерекция на мъжа, който сякаш едва сега започваше любовната игра. Това ù действаше възбуждащо и желанията ù нарастваха с всяка изминала минута. Искаше ù се тази игра да няма край, да му предложи всяка своя клетка, да бъде обладана по всички познати и непознати начини, да се любят до края на света, а още по-добре би било, ако светът не свършеше.

                  Дора излезе от ваната, водейки Ник за ръка и се насочи към спалнята. Водата течеше след тях и образуваше малки лъскави локвички по паркета. Когато мокри и горещи от страстта, която ги изгаряше, се намериха  върху копринените чаршафи на широкото легло, Дора го възседна, наведе гърдите си към устата му и го накара да смуче втвърдените ù от желание едри зърна. За да  бъде прегръдката им  по-плътна, Ник беше обхванал двете полукълба, които с движенията си се мъчеха да излязат от контрола на силните мъжки ръце.  Но непокорната амазонка, развяла дългата си грива,  не спря, докато  чувство на спонтанно изригване  в утробата ù не я превърна в жива скулптура на сексуалното превъплъщение. Бедрата ù се стегнаха около слабините на мъжа и предизвикаха неговото освобождаване.

                  Първите лъчи на зимното слънце бяха обагрили в златисто синкаво белия сняг на парка, когато  уморени и щастливи попаднаха в прегръдките на спокоен и блажен сън.

                  Дора сънуваше еротичен сън, двама мъже я любеха едновременно, а в ръцете си държеше третия. Силна емоционална тръпка премина през цялото ù тяло като  електрическа вълна.  Най-силно усещаше езика, който  бушуваше между бърните ù, сякаш търсеше скрит в дълбините на недрата ù диамант. Нежни ръце шареха по гърдите ù и леко масажираха втвърдените от силната възбуда едри зърна. В полусънно състояние Дора все повече усещаше, че може би това не е сън. Протегна ръка към съседната възглавница, Ник спеше и даже тихо  похъркваше. Внезапна тревога я събуди трескаво, тук имаше чужд човек. Кой? Ключ от апартамента ù имаше само Катя. Нима беше тя? Тя никога не беше проявявала такива чувства към най-добрата си приятелка, въпреки че няколко пъти Дора ù беше намеквала за нежността на женските ласки.

         Правейки се на спяща, но напълно будна в резултат на  тези неочаквани  трептения в цялото ù тяло, Дора  леко отвори очи и гледката, която видя, я разтърси и събуди окончателно. В краката ù лежеше съвършено гола приятелката ù, русите ù коси галеха вътрешната страна на бедрата ù,  а ръцете нежно се разхождаха по гърдите ù. Но най-активната част беше палавият ù език, който смучеше бърните и  масажираше най-чувствителната точка на всяка жена. Дора не можеше повече да стои безучастна, леко повдигна таза, за да улесни достъпа до слабините си. Катя разбра желанието на приятелката си и нахлу още по-навътре в жадното за ласки влагалище. Двете силно възбудени жени дишаха тежко и издаваха звуци на разгонени самки. Вече нищо не беше в състояние да ги спре, трябваше да получат удовлетворение на желанията си,  и без да се съобразяват със спящия до тях Ник, се отдадоха с  нескривано желание и  необуздана страст на  сексуалното си удоволствие.

                  Почуствал движение около себе си, Ник се беше събудил и с интерес следеше действията на двете си приятелки. Катя, която познаваше отдавна, и Дора, която беше новогодишният му подарък. Той присъстваше за първи път на такава сцена. Негови приятели често му бяха разказвали, че няма по-силно възбуждащо средство за един мъж от любовна сцена между две жени. Сега се убеждаваше, че приятелите му не само бяха прави, но  не са могли да  предположат силата на това въздействие върху самия него.  Въпреки умората от безсънната нощ и безкрайните любовни игри и множество изригвания, Ник почувства силна възбуда и инстинктивно ръката му   обхвана силно втвърдената му мъжественост и започна да  я гали. Колкото повече растеше възбудата му, толкова по-бързи и по-резки ставаха движенията му, които не можеха да останат  незабелязани от жените. Беше достигнал до апогея на възбудата си и изригването започваше, когато почувства устните на Катя да го обгръщат и изсмукват. И докато Катя се беше надвесила над Ник, Дора жадно поглъщаше възбудата на Катя. Не бяха изминали и две минути и троен вик на удовлетворение и наслада се изтръгна от три гърла едновременно.

                  Катя от едната, Дора от другата, бяха прегърнали Ник и  по лицата  и на тримата  цъфтяха  радостни и щастливи усмивки.

                  Не бяха изминали и тридесет минути от  мига на върховното удоволствие, когато желанието на Ник се събуди и Катя го възседна, шегувайки се с приятелката си, че тя си е взела вече своето през цялата нощ.  Но Ник не можеше да остави Дора да бъде ням свидетел на техните сексуални игри, протегна ръце  и помогна на Дора да седне на устните му. Ръцете му като бесни шареха ту по гърдите на Дора, ту по бедрата на Катя, чудейки се къде да останат по-дълго време. Усещането беше неописуемо и неповторимо, това му напомняше за “Соломоновите компреси”, за които му бяха разказвали приятели, и които звучаха като анекдоти. Сега разбираше, че действително Цар Соломон е бил на само мъдър и силен владетел, но  е  притежавал и  тайните рецепти за свръх удоволствие и дълъг живот.

                  Многократно сменяйки местата и позите, тримата  се забавляваха до  късно след обяд. Тъмнината беше вече обгърнала първия ден на Новата година, когато  след топлия душ Катя ги остави с неудоволствие и тръгна  да се прибира.

                  През изминалата нощ беше навалял нов сняг, който с блестящата си белота покриваше не само  нечистотиите на града, но сякаш омекотяваше чувството за вина у някои хора.  Удоволствието да живееш и да живееш за удоволствието са  свързани и не бива да се пропускат моментите, които понякога са единствени през целия ни живот.

 

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??