9.11.2008 г., 18:21

Новото утро

971 0 0
2 мин за четене

     Ан отвори очи, ужасното усещане за самото не ú позволяваше да заспи отново. Да, знае, че той е в другата стая, но не при нея, това не можеше да го понесе. И себе си не понасяше, и него също, и тяхната обречена от самото начало любов, и нея не можеше да понася.
     Ароматът на току-що сварено кафе нахлу в стаята. Беше станал, повече не ú трябваше да знае. Скочи от леглото, без да се погледне в огледалото, без дори да обърне внимание с какво е облечена, бързаше да го види. Нахлу в кухнята като ураган, но бързо спря на място. Погледът му се впи в нея, прониза я и тогава тя осъзна, че без него не е истинска. Искаше ú се да да го отрупа с целувки, да го задуши в прегръдките си, да не го пуска да си отиде никога. Целият стаен гняв, който пазеше в себе си, изригна в най-страстната целувка, която можеше да му дари. Той беше като омагьосан, може би от изненада, може би, защото и той чувстваше същото. Устните ú бяха кадифено меки, сладострастно подмамващи го, водещи към поредната болка.
     Тази мисъл му беше напълно достатъчна, за да го накара да я отблъсне.
     - Повече никога няма да се оплета в мрежите ти! - скара се повече на себе си, отколкото на нея.
     Ан го гледаше с недоумение. Неговата жестокост я срази, остави я без възможност да му се противопостави. "Той си отива завинаги." - помисли си тя и сълзите започнаха да се стичат по лицето ú. Сълзи, които този път не го трогнаха.
     - Махам се от теб, от страха ти, от слабостта ти, от любовта, която ме унищожава. И колкото и да ми се иска повече няма да се върна.-искаше му се също да заплаче, но знаеше, че не трябва. Всичката си болка, той превърна в омраза. Не мразеше нея самата, но ненавиждаше страха ú , невъзможността ú  да се изправи срещу всички останали. Мразеше дори себе си, защото и той вече нямаше сили да се бори и за двамата. 
     - Но аз те обичам... аз... аз не мога без теб. - Ан нямаше сили да изрече нищо повече, а може би и нямаше смисъл.
     - Обичаш ме, кога? Когато сме тук, далеч от всички останали, тук, където се криеш от страха си. За каква любов ми говориш, щом нямаш смелост да признаеш чувствата си. - думите му кънтяха в съзнанието ú, пронизваха я болезнено, без капка жал. - Ако наистина ме обичаше, нямаше да позволиш да стигнем до тук, да погубим всичко.
    
Ан почувства, че повече няма какво да каже, с какво да го спре. Той тръгна, без дори да я целуне, без да каже последно "Сбогом", без дори да я погледне... просто тръгна. Ан стоеше на терасата и гледаше как колата му се отдалечава, може би за последен път... това зависеше от нея. Лъчите на новия ден я обливаха и носеха надеждата, че утре той ще е до нея...
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...