Ан отвори очи, ужасното усещане за самото не ú позволяваше да заспи отново. Да, знае, че той е в другата стая, но не при нея, това не можеше да го понесе. И себе си не понасяше, и него също, и тяхната обречена от самото начало любов, и нея не можеше да понася.
Ароматът на току-що сварено кафе нахлу в стаята. Беше станал, повече не ú трябваше да знае. Скочи от леглото, без да се погледне в огледалото, без дори да обърне внимание с какво е облечена, бързаше да го види. Нахлу в кухнята като ураган, но бързо спря на място. Погледът му се впи в нея, прониза я и тогава тя осъзна, че без него не е истинска. Искаше ú се да да го отрупа с целувки, да го задуши в прегръдките си, да не го пуска да си отиде никога. Целият стаен гняв, който пазеше в себе си, изригна в най-страстната целувка, която можеше да му дари. Той беше като омагьосан, може би от изненада, може би, защото и той чувстваше същото. Устните ú бяха кадифено меки, сладострастно подмамващи го, водещи към поредната болка.
Тази мисъл м ...