Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви са те?
А дали сте чували гласа на баща си, как той ви говори и колко много,
колко много обич и топлина има в гласа му? Някога дали сте се чудели
как невероятно свети луната и как така се свързват водородните
и кислородната молекули, за да се получи водата?
Някога дали истински сте се интересували как се чувстват вашите
познати и приятели - хората около вас, а дали сте приемали техните болки и проблеми като ваши - дали сте мислили често за тях ден и нощ? Някога дали сте се замисляли
за бедните и нещастни хора, които нямат наистина нищо - приятели, жена, деца, пари, къща, които никога не са имали нито минало, нито пък ще имат бъдеще? Питам се дали сте изпитвали такава мъка за тях, че чак да се разплачете от болката в сърцето си!?
Иска ми се още да попитам някога дали сте отричали съществуването
на вятъра? Мисля, че не! Не виждате вятъра, но чувствате как той
вее косите ви, как се допира до кожата ви, виждате проявите му,
виждате как той помръдва тревите и клоните на дърветата...
Така е и с вярата в Бог, някои от вас не вярват в Него... "Не вярвам, защото не съм го видял" - отричате го,
не защото не сте го видели, а защото не сте го почувствали,
защото не са погледнали от другата страна, не забелязвате проявите Му във вашия живот, в природата... А Той е в дъгата, в слънцето, в гласа на баща ви, в очите на майка ви... Той е тази сила, която кара да се свържат водородните и кислородната молекули, за да се получи водата... Още се чудя дали някога ще осъзнаете, че много по-добре е да виждате доброто в хората, отколкото злото? Някога дали бихте искали да прогледнете истински? Мисля, че искате, но не всеки може да издържи това бреме, затова за някои от вас е по-добре да бъдат слепи. Питам се колко ли от вас ще успеят да вникнат в мойте думи по-надълбоко. Аз знам...
Знам отговора - това ще бъдат само неограничените хора...
© Илия Кузев Всички права запазени