Едно време, когато у нас се развиваше социализмът, нещата не бяха чак пък толкоз зле, както си мислят някои. Хората не бяха толкова невежи и закрепостени. Не  липсваше и информация за събитията и живота из страните от "загниващия" капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които бяха като прозорче към оня свят, където хората "трудно живееха и много се мъчеха". Благодарение на късите вълни и радио "Свободна Европа" всичко това достигаше до любознателните хорица от социалистическия Северозапад. Е, друг е въпросът, че такива станции изядоха главите и на не малко хора, като ги ориентира към Белене, с цел трудово и идеологическо превъзпитание, ама това е друга бира. Та така и в едно градче, с името Вълчедръм, хората не се оставяха да не знаят клюките за отвъд стената. Даже по едно време разкрепостяването взе такива размери, че можеше и с личния си автомобил (Жигула, Москвич или най-много Трабант) да си направиш екскурзия до някоя "братска" страна. Доживели етапа на такова главоломно развитие на нещата, семейство вълчедръмчени решили да се възползват от тая "привилегия". Посъбрали парици от лятната жътвена кампания и решили да се поразходят до братска Чехословакия. Естествено, такова нещо, из такива Северозападни селища, си беше цяло събитие. Хората, преди да се решат на такава постъпка, събирали информация дълго време. Братска-братска, ама колкото по на запад, толкова по-лош животът там, заради лошото влияние на оня прогнил строй. И така, това семейство направило солидна подготовка за похода, като взело всички необходими мерки против евентуални провокации. Така де - като видят оная ми ти бяла, измита Лада, тия интелигентни и умни българи, хората там могат да завидят и кой знае какво може да им родят главите.
 Между другото, за да не злепоставяме героите от това събитие, ще ги наречем семейство Барбарони. Не, това не е случайно. Татко Барба по това време е някъде към 150 килограма, мама Барба - към 120, а малките Барбарончета (две сладурани на 11 и 14 години) аха-аха да ударят стоте, ама още мааалко не им стигало. За това семейство яденето въобще не било необходимост, ами едно от най-големите удоволствия в живота. Та какво по-хубаво от това да превърнеш необходимостта в удоволствие. Но пък нямало по-голям ужас за тях, ако това необходимо удоволствие било възпрепятствано по някакъв начин.
  И така - бялата Лада била педантично почистена от жито, ечемик, царевица, кокоши или овчи фекалии и солидно количество пепел, снабдена с абсолютно всички необходими подробности на задължителното оборудване, че даже и здрава резервна гума. Товароносимостта ù била подобрена с допълнително добавени пружини. Една подробност само към приготовлението било специалното ходене до Халите в София. Защо ли?
  Дошъл така очакваният ден на тръгването. Вълнението стигнало върха си. Трепет и суетня обзели всичките Барбарончета, но най-накрая тръгнали. Щастливи и подготвени за всичко, нашенците наближили Сръбската граница. Спрели за рутинна проверка на документите, която минала успешно, но... Дошъл моментът, в който митничарят помолил шофьора да отвори багажника за проверка. Татко Барба с неудоволствие протегнал левия си крак от Ладата, понапънал се, изпъшкал и се изтърколил от возилото, което в този момент се килнало силно надясно. Пристъпил човекът към багажника, пъхнал ключа, завъртял и отворил. А вътре - артелна: пити кашкавал, щафети салам, наденици, гюмче сирене, касета с мармалади и... куп други подобни. Митничарят, явно неподготвен за такава явна контрабанда, се стъписал в първия момент, но почти веднага се съвзел:
 - Другарю водач, какви ги вършите, какво е това? - и посочил съдържанието на багажника.
 - Кое? - почудил се татко Барба.
 - Как "кое" бе!? Какво возиш в багажника, а?
 - Ядене! - учудено отговорил нашият герой, не разбирайки за какво пък толкоз се е разпенил тоя милиционер.
 - Е ядене де, ама ядене за един полк за едноседмичен лагер! Това се казва контрабанда на хранителни продукти и ще трябва да конфискуваме!
 -Каквооо? Как така ще конфискуваш, бе? Искаш да умрем от глад за тия няколко дни ли?
 - Вие "от глад" явно няма да умрете, ама ако това го изядете - от преяждане е сигурно, че ще пукнете.
 - Старши, я хайде не говори глупости. И без това се чудехме с жената и децата дали да не закачим ремаркето, че багажникът ни е малък, ама рекохме да не се правим на прасета. 'Айде не се подигравай с нас!
 - Ти или си изпечен контрабандист, или... говориш сериозно. Ама на тая въдица не се хващам. Ще извикам колегите  да решим, а ти си помисли как ще докажеш, че всичко това тук е за собствена консумация.
 В този момент се чуло леко припукване от колата и след секунда-две Ладата вирнала муцуна нагоре, като застанала почти в поза "седящо куче". Мама Барба се изтърколила от колата в недоумение защо се бави мъжът ù с тоя милиционер.
 - Жена, ела да видиш, ма, искат да ни конфискуват яденето!
Мама Барба изтръпнала - без храна - ужас! Дошли и другите митничари, запознали се със случая и никой не повярвал на Барбароните за версията със собствената консумация. Ядосал се татко Барба и рекъл:
 - Ние на екскурзиа може да не ходим, ама яденето си не давам. Жена, дай едно одеяло отвътре и постилай. Викай децата да сядат, че колкото е в повече, трябва да го изядем.
 Спогледали се митничарите, но какво да направят - решили да погледат малко цирк, пък след това да конфискуват. Мама Барба извадила едно одеяло, извикала децата, а татко Барба започнал да вади деликатесите и педантично и внимателно да ги порцира. Като слезнали дечицата и част от хранителните запаси били свалени, Ладата се изправила щастлива в стойка "Оффф...". Насядали всички на импровизираната трапеза и таткото зараздавал: - на всеки по щафетка салам, по половинка пита кашкавал, по едно бурканче мармалад, по един хляб и някои други дреболии. Започнало се: такова хапване митничарите не бяха виждали - така апетитно, така съсредоточено, с такова удоволствие, че пазителите на закона започнали да преглъщат, въпреки че не били гладни. А семейството вече не обръщало внимание на никого и на нищо - цялата енергия била съсредоточена в поредното удоволствие, с което ги е дарил животът...
 - Стигааа! - не издържал проверяващият. - Събирайте и тръгвайте ведага! Ама веднага! И другия път да закачите и ремаркето!
 И така - неправомерно обвинени в контрабанда и после грубо прекъснати по време на ритуалното удоволствие, нашенците неохотно събрали "трапезата" и потеглили... на запад.