Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко от приятеля си. Искаше да играе и той, но чакаше търпеливо реда си. „След 5 минути” - беше му обещал Ники.

-    Знаеш ли, че баба ми е обезвредила терорист? – каза момчето с таблета, без да изпуска от поглед екрана. Там летеше самолет, който той трябваше да свали.

-   Да бе! – изсмя се Пепи, представяйки си баба Олга. Определено беше по-млада и по-здрава от неговата баба, ама чак пък да победи мъж.

-   Сериозно. Днес ми разказа. Поне знаеш, че е била стюардеса, нали? – додаде Ники и продължи. – Било по време на полет. Пътниците приключили с яденето и трябвало да им сервират кафе. Другите две стюардеси били в салона и прибирали таблите, а баба приготвяла каните с чай и кафе в кухнята. Нали знаеш къде е това място - точно преди пилотската кабина. Няма врата, а завеса, която била наполовина дръпната. Тогава видяла мъж. Минал покрай нея, без да я забележи. Изглеждал странно и държал ръката си в джоба на якето. Вървял към пилотската кабина, а това е забранено за пътници. Баба веднага разбрала, че нещо не е наред.

-   И? – каза Пепи, който гледаше приятеля си. Ники също бе спрял да играе.

-   Ами нямало време да търси помощ, трябвало да действа бързо. Промъкнала се тихо и погледнала иззад завеската - мъжът бил извадил пистолет. В този момент баба държала една от каните. Приближила се тихо зад мъжа и го ударила с нея по главата.

-   Е, не…

-   Той паднал на земята и изпуснал патлака. Бил изгубил съзнание.

-   Стига бе. И не се е уплашила? Страшна е баба ти, защо и моята не беше такава...

-   Там, горе, не може да те е страх. Така казва баба. После извикала пилотите и те  арестували мъжа.

Баба Олга отвори вратата и надникна в детската стая. Носеше им кана с домашна лимонада.

-   Има ли жадни? – усмихна се тя на момчетата. – Пийнете си и отивайте навън да играете.  - Пепи гледаше хипнотизиран каната.

-   Обещах да му дам да играе на таблета – каза Ники.

-   Щом е така – може, но пет минути, а после навън, на слънце. – Двамата побързаха да се съгласят нея. Пепи се беше надявал на повече, но и през ум не му минаваше да ù се противопостави. Каната в ръката ù бе съвсем истинска.

Ирена Георгиева