Някой ден (нещо като продължение)

И кой луд те накара да ме търсиш по тия прашни пътища, по които сам си тръгнах?! И всичко, само за да си докажеш, че те искам още. Трябваше да ти мине през ума, че дявола за опашката дърпаш. Аз не съм легло да легнеш върху мен да си починеш. Предишният ни опит за връзка не ти ли стигаше, че дойде за още?! 

Дълго се лутах по прашните пътища, чудейки се дали да не се върна. Лъкатушните ми стъпки ме доведоха да места, за които не бях и предполагал. Намерих и онова забравено място, на което ти казах, че ще те чакам. Докато го оглеждах, видях под едно огромно дърво сродната си душа. Стоеше там и си почиваше. Ех, да знаех тогава, че само отдъхва за малко преди да поеме към нови хоризонти. Аз не страдам за нея, тя ще се върне. Картината почти прекрасна и от нищото се появяваш ти. Ти, идваща да погъделичкаш себелюбието си, готова на всичко само и само да докажеш, че си незабравима. Фактите са факти, за това поне няма да спорим, такава си, признавам. Но любовта ми - спомен прибрах в най-скритото чекмедже на сърцето си. Няма начин да го намериш.

Ела да поседим заедно преди да тръгнем по различни прашни пътища.