Целувай ме, по дяволите, целувай ме...! Пред онези възмутените на нашата възраст, на паркинга, бензиностанцията, в супермаркета, на ъгъла...Поемай глътките въздух от мен и аз ще пия твоите...Слей дъха си с моя...! Дишай...! Потъни в очите ми, както аз всеки път безнадеждно се давя в твоите...! И не се плаши от онези издайнически сълзи, които не текат защото страдам, а защото обичам...Не ги трий, не искай да ги няма...! Те са кристално чистото на онова малко късче от душата ми, което отдавна е твое...Те са вдъхновени от усмивката ти, от краткия проблясък на кехлибар в очите ти, от твоето любимо лице, от нежността в гласа ти, когато ме викаш...Целувай ме, за Бога, целувай ме...! Пред целия безкрайно самотен свят, пред всички...Целувай клепачите, лицето ми, жадно, без да мислиш...! Дай ми цялата тази любов, която криеш от другите, която кара сърцето ти да бие по-бързо, която спира дъха ти, когато ме видиш за първи път след много дни...Не мисли...! Не се страхувай...! Ще я опазим от цялата тази глупава безнадеждност, от настръхналия свят, от предразсъдъците, от безверието, от Дявола, от Господ, от Вселената...! Тя е тук-живее, пулсира в нашите две болезнено наранени сърца, диша в нас и я има...Бога ми, има я! Целувай ме и нека времето спре за пореден път, докато устните ни се сливат...!