Някъде там
Произведение от няколко части към първа част
Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
В стъпките ти има място и за моите стъпки,
затова... Води ме.
В тъмното следвам другаря си. Черно е моето наметало. Нося торба на гърба си и с колан е пристегнато в кръста ми тялото. Под торбата, в колана затъкнати, в каниите, дълбоко заспали са кръстосани дългите остри мечове… Омотана в мастилена кърпа, главата ми слива се с нощните сенки. Стъпки попиват в паважа. Нишката по която се движим набъбва. Възелът е площад със сергия, а на нея старица е подредила няколко остриета, от онези с които бих могла да се бия. Спирам. Навеждам се. Моят другар, смаян, ме гледа как ги докосвам и… внезапно превръща се в змийска твар, острието, което за мен е избрал моят…
…
В къща съм. Светло е. И е дом. На трапезата седнали мъж и жена, с две деца – момче и момиче, а пред тях струпана е храна, но да станат – не могат, а и сякаш… Не искат. Няма врата. Няма прозорци. Нямат дори и комин. Мисля как да изляза от тук. Всички стени са твърде дебели. Сядам. Мълча. И оглеждам дома. На стената провесено огледало. Да, и е просто врата, а навън е ослепително бяло.
…
Стискам в ръката си ножът-змия. Знам, иска кръв острието, но е ценна кръвта тук в съня, а до мен бие на спътника ми сърцето…
…
Кей, плиска се в кораб вълна и е ярко лицето на богинята-птица. Сол при солта, корабът плъзга се, скърца и хлипа. Дълг е да вози духа, докато той се наскита. Аз и Той. В името на какво, все по нощите като рицари бродим? И защо събираме светлина, за която не ни се говори?
…
Зрее в очите съня и е плод, сам способен раните да лекува. Затова… все е нежна нощта, а звездите… Будуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Доче!
