Здравей, Господи!

            Вчера не ми беше ден и затова отидох на църква… Надявах се да те открия там, за да ти кажа, че нещата при мен не вървят. Те, шибаните неща, никога не вървят, ама има дни, в които на душата ми ù идва малко в повече. Църквата беше в ремонт и едва успях да се докопам до олтара ти, та да си забуча и аз свещта, мигар ме чуеш. Ама, то… Като помня колко свещи сливаха восъка си една в друга… Реших, че може да се объркаш и да ме вземеш за кака Радка, която все се моли да има деца… Или пък за Милчо Корена… Горкият. Не му върви бизнесът с мушкатото и това е. А пък знаеш ли колко е добър. И все се надява. Бях планирала да поседна и да се нарева пред теб, обаче столовете бяха покрити с брезент, а някакъв дядо боядисваше цоклите. Бъди спокоен, грижат се за дома ти. Скоро, ако си рекъл, може и вграден телевизор да ти инсталират. Не че не виждаш всичко… Но и Бог трябва да е съвременен, нали. Гледам, пращаш божествената си промисъл и на архитекти, и на програмисти, и на учени… Ако остане малко, запази и за мен, че съм в творческа криза. Само глупости пиша и после ги трия. Заприличала съм на гума на първокласник. Снощи дори сънувах как ми се явяваш. Бяхме аз и още няколко души. Надпреварвахме се кой пръв ще говори и ти каза: „ Давам думата на Таня Гумата!”. Прозвуча тържествено… Отде да знаех, че си с такова голямо чувство за хумор. 

          Взех си една свещ за вкъщи, та да ти се помоля насаме и на топло. Не ме разбирай погрешно, просто… Не обичам миризмата на блажна боя. Когато бях на 10 се нагълтах с цяла чаена чаша в цвят „слонова кост”. С брат ми играехме на „Сладкарница „Захарно петле” и той настояваше, че това е боза. Повярвай ми, не искаш да знаеш какво ми пробута вместо тулумбички. Запалих свещта снощи и се опитах да се формулирам, ама то, едно и две ли са… Аха, да ти кажа за безпаричието си, аха, да ти кажа за тази отвратителна самота, за сърдечните проблеми на баща ми… и айде-е-е: свещта изгоря. Сутринта ти пуснах друго писмо, ама ми го върнаха - нямало такъв адрес. Не ми се сърди, Господи, ама ти знам номерата. Признай си, че просто не искаш да ме чуеш и толкова. Голяма работа, ще те разбера. Кой знае къде си. Я, при някое бедно дете, я, при Бойко Борисов в болницата. Работи си, знам, че хората имат нужда от теб, не съм малоумна. Обаче, Господи, понякога се държа точно като такава. То, проблемът си е мой така или иначе, ама ми се иска да можеше да ми фраснеш един, белким се освестя. Наскоро четох една статия, че използваш facebook и си казах: „Ще пренапиша писмото, хем хората да се посмеят, хем Той да ме чуе.”

       Виж сега, Господи. Проблемът е там, че забравих да живея правилно. Добре си подучил нашите как да ме възпитават, не съди тях… Хората се раздадоха докрай за мене. Вече нищо не им е останало, ама, пак ми помагат. Какво да ме правят, нали съм им дъщеря. В този смисъл, да не забравиш да вържеш мартеница на Дева Мария. Сигурно те смъмря понякога, доста грешки допускаш и ти напоследък, но нали си ù син, трябва да се прощава. Дано от милиардите прошки дето сипеш към нас, не си забравил как да се извиняваш. Не те обвинявам, Господи, напомням ти само, че всички сме грешни, дори и Създателят ни. В предното ми писмо ти поисках някои неща: поне един ден без проблеми, малко честна любов, няколко капки здраве и туй-онуй за черни дни… Сега няма да те тормозя отново за тях. Мисля, че ще дойдат при мен сами. В момента са се залутали малко, това е. Държа обаче да те информирам, Господи, че до Великден църквата ще е приключила с ремонта и аз пак ще се върна. Дано да работиш по празниците, защото доста българи са ти вдигнали мерника. Новият патриарх беше добър ход, но не го оставяй без надзор, че знаеш ги какви са свещениците - ще ти прочетат цялата Библия и накрая все ще намерят начин да те изманипулират. 

          Долу-горе, това е. Остана ми още една свещичка от храма. Мисля да я дам на Милчо Корена - добре е да има цветя около нас, иначе само кал и цапаница. Ако харесваш писмото ми, натисни един „like”, та да ми дойде самочувствието, че Бог ме е чул и е с мен. За отговор не настоявам. Истинските приятели умеят да си мълчат в тишината и в тъмното. Та после нали ще речеш: „ Да бъде светлина!” Ами, нека бъде! Нека бъде…

Почти изцяло твоя: Таня


ПС: Запазих едно парченце от себе си за майка ми. Пред сърцето ми двамата сте равни.

Амин.
01.03.2013 г. 12:03 часа.

ПС 2: Забравих да ти поискам прошка, ама ти и сам се досещаш - имам много грехове и само на теб разчитам.

Вече, Амин, наистина!

01.03. 2013 г. 12:07 часа.