5.08.2007 г., 22:12 ч.

Обещанието 

  Проза
1257 0 15
8 мин за четене
 

Беше цяло денонощие в отпуск и реши да я потърси отново. Затова се запъти към бара, в който я видя за първи път. Тогава бе разбрал само, че е била доскоро най-добрата и страстна изпълнителка на източни танци. Но не е позволявала на никого нещо повече от хвърлянето на рози и пари в краката и. Но по време на нейния танц, барът винаги бил пълен. Беше си избрала име от древна Елада, но никой не обърна внимание, че танцува много чувствени танци от гръцките. Всеки я наричаше различно. Тя не им се сърдеше. Един италианец, пленен от нейното излъчване, я нарече на своя език Красивата. И неусетно това име се превърна в нейното второ Аз.


Онази вечер нямаше как да не я забележи. Седеше сред някаква компания на своята възраст. Привличаше с леките движения на неспокойните си ръце, със заоблените рамене и очертанията на жадната за обич леко пълна гръд. Може би, защото бе много привлекателна със своите, леко пълни и много чувствени устни. Или големите и замислени очи, в които моряк като него би се гмурнал с удоволствие, въпреки скритата опасност в тях. Опасността никога да ги забрави! В тъмнокестенявите и коси се виждаха нарочно оцветени по-светли къдрици и това допълнително задържаше и очароваше погледа. Особено, когато тръскаше недоволно с глава. А когато един-два пъти се изправи, като че ли търсеше някого в залата,  движенията на женственото тяло бяха изпълнени с грацията на делфин.

Малко зад нея седеше млад мъж, който постоянно и неприкрито я следеше с очи. Веднага разбра, че двамата с него имаха нещо общо. Или най-малкото, че я смята да я превърне в своя собственост. Тя отегчено се огледа и обърна гръб на компанията. Те всичките бяха на една възраст. При следващата им среща, вече насаме, му призна, че понякога се отегчава сред тях, скучае от постоянните теми за разговор. Защото винаги е била привличана не непременно от връстници, а от хора с някакъв интелект. Но той знаеше добре, че животът има свои закони и никой не може да избяга от тази среда.


За своя радост забеляза днес  да седи сама в един ъгъл. С познатото вече движение на главата си разглеждаше със скучаещ поглед залата. Бавно тръгна към нея и започна да търси с поглед нейните очи. Бе решил на всяка цена да я заговори. По-късно тя му призна, че го е била забелязала още при първата им среща, но не е искала да го въвлича в неприятности поради ревността на любовника си. Заговориха се като стари приятели. Постепенно разбра, че е прекратила своята кариера, защото решила да се обвърже по-трайно. Но все повече я гнетяло лошо предчувствие и решила последните дни да ги изживее в храма на любовта. Която тя толкова обичала да я прави. На свой ред той призна, че този път е взел цяло денонощие отпуск за да я търси. И следващия път щял да го направи отново и отново. Докато я намери! Тя се усмихна.


  • - Онази вечер те видях. Направи ми впечатление, че ме следиш с очи. Не зная защо, но ми се прииска да ме видиш цялата. Ти разбра ли, че нарочно се изправих?
  • - Не! Помислих си, че търсеше някого!

Беше му много приятно да я вижда пред себе си, да си говорят. Времето минаваше неусетно. Стана му интересно.

  • - Няма ли да те потърсят? Онзи до теб, например?
  • - Засега не. Днес съм свободна да правя каквото искам.
  • - Защо?
  • - Така се получи.
  • - Знаеш ли, много ми се иска да ти призная нещо. Но може би е смешно. Та ние едва се познаваме.
  • - Че какво толкова? Защо да не изричаме онова, което желаем? Нали веднъж живеем?
  • - Тогава всичко у теб бе толкова вълнуващо, че ми се поиска да сме някъде сами и да...
  • - Да ме любиш ли?
  • - Да! И това. - смутено промълви той. - Та ти бе толкова женствена. Като гръцка статуя на богиня. Но ми се поиска да те рисувам.

Тя го погледна внимателно и се умълча. После стана.


  • - Сега си свободен, нали?
  • - Вече ти казах. Щях да те търся. докато те намеря.
  • - Тогава ела!
  • - Къде?
  • - Има ли значение за теб?
  • - Не! Никакво. За мен е достатъчно, че искаш да дойда. И винаги ще идвам!
  • - Добре! Да тръгваме! Искам да ти покажа нещо!

Вървяха мълчаливо. Сърцето му туптеше все по-силно и силно. След малко влезе след нея в един малък апартамент. Още със затварянето на вратата поиска да я прегърне. Но тя му се изплъзна като змиорка.


  • - Стой мирен. Помниш ли какво ми обеща? - изгори го тя с очи и той почувства, че потъва в тях.
  • - Аз... Аз само помислих...
  • - Не ме интересува какво си помислил! Затова ще седнеш тук като наказан! - тя постави един стол в средата на стаята с гръб към вратата.
  • - Щом искаш! - въздъхна той.

В главата му възцари пълен хаос. Чудеше се какво става с нея, с него, с всичко. Вечерта бе тръгнала толкова щастливо. Намери я сама! Признаха си взаимно, че са привлекли онази вечер вниманието един на друг. Сега са сами. Нищо не разбираше! Наведе смутено глава и не забеляза с каква дяволита усмивка тя го остави сам в стаята. След десетина минути от притворената врата към съседната стая и се разнесе една мелодия. Познаваше вече кой я изпълнява. Името бе доста странно и запомнящо се - Шааде. 

Острият му слух долови някакво движение, но не се обърна. Не искаше отново да се удави в очите и. Сърцето му започна да тупти все по-силно и силно. Разбра, че тя е застанал зад гърба му. Затвори от вълнение очи и затаи дъх. За да надвие обзелото го желание да се обърне, стисна пръстите си до болка. Тя също усещаше бурята в гърдите му! И остана доволна от неговото поведение. Той усети до ухото си нейния опияняващ дъх.


  • - Не се обръщай. Помни какво обеща! Сега ме чуй добре. Знаеш, че може би няма да се видим повече. Много хора си разпитвал и коя съм и какво съм правила! Много хора са ме желали да ме любят. Никой не ми бе казвал толкова мили думи, като теб. И никой не бе искал да ме рисува. Затова искам да ти направя един подарък. Но само ако не ти разреша, а ме докоснеш - повече никога няма да ме видиш. Запомни добре! Никога! Съгласен ли си?

Устата му пресъхна! Целият изгаряше от желание да се извърне и я сграбчи. Но нещо му подсказваше, че ако се случи, наистина ще я загуби. Не, че някога щеше да бъде негова завинаги. Особено след като престане да бъде свободна и се превърне в една от многото, послушно изпълняващите задълженията си жени на този свят. Каквото и да мислеше за себе си, животът щеше да я пречупи. Болно му бе да го разбира. Но не искаше да мисли сега за бъдещето. Искаше да му остане надежда, че някога, отново ще останат сами. Като сега.


  • - Да! Обещавам! Кълна се!

Още не произнесъл последната дума, тя застана пред него. Достатъчно далече, за да не я докосне с ръка. Но и достатъчно близко, за да усеща дъха от устните и полъха на въздуха, породен от нейните движения. Бе облечена в странно източно облекло. То разкриваше и скриваше едновремено заоблените рамене и зовящи бедра. Само по люлеенето на елечето се усещаха опияняващите форми на прекрасната, леко пълна гръд. Бе прибрала косата си и нищо не спираше радостта на погледа от нежната шия и свенливо надничащите меки крайчета на ушите.


С неприкрито задоволство от своята властна красота, тя леко се завъртя пред очите му и бавно отиде да малката масичка в ъгъла. В стаята се разнесе аромат на сандал и мускус. Пламъкът на запалените свещи следваше движенията на ръцете и загадъчната мелодия на Шааде. После отново се изправи пред него и започна с тялото си да рисува мелодията. Той отдавна бе забравил къде се намира... дали е ден или нощ. Онемял от разкрилата се гледка, виждаше в нейния танц една цяла вселена от падащи звезди, страстта от Декамерон, лунните сенки в косите на Шехерезада. Младата жена го следеше с премрежен поглед и бавно се въртеше, пристъпяйки на място от крак на крак. Но всичко останало излъчваше страстен огън. Зави му се свят от бързите кръгове, описвани от едно пленително пъпче. Преплитането на ръцете му напомняше движенията на стадо малки рибки, стрелкащи се без причина в океанските дълбини. Танцът на раменете и гръдта преливаше в все по-желаните извивки на бедрата като вълните при приливи и отливи.


От време на време, като че ли случайно, някоя от нейните дрехи се отделяше и започваше своя полет във въздуха. Все повече излъчваната страст на танца отстъпваше своето място на любовна нега и покоряваща прелест на голото тяло. Тя ту се приближаваше, ту се отдалечаваше от него. Останала само с едно, незнайно откъде появило се цвете в ръката й, без глас го посочи. Той разбра и без да откъсва пламналите си очи от нея се изправи и започна бавно да се съблича. А тя, успокоена от неговото самобладание, се приближи и започна да се извива около него и да го докосва. За да издържи, той затвори очи и продължи да сваля дрехите си. Усети, че и тя все по-често и с едва доловимо нетърпение започва да му помага. Останал като нея, отвори очи. Първото, което видя, бяха две просветлени къдрици, като пътечки сред тъмните коси, да достигат зърната на задъханите и гърди. Погледите им се срещнаха. Тя постави пръст на устните си. С отдавна пресъхнало гърло той я проследи с очи до вратата на другата стая. Като мечтано видение видя протегната към него ръка и леко разлюляните зърна. Сърцето му подсказа останалото...


В нощта музиката на Шааде още дълго следваше нейните жадни за любов движения върху тялото на един безмълвно покорен роб...


А на сутринта, преди да се разделят, обеща да му каже, кога да се видят отново. И тогава ще му остави време да я нарисува, както желаеше! И не само с устни... Той разбираше, че такива обещания се дават лесно, но нищо не можеше да направи. Защото всичко зависеше само от нея. Споменът за тази мечта остана завинаги в него...  

© Морякът Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трябва и смелост! Но това го имаш или нямаш в сърцето си! То не се възпитава или учи в училище!
  • Благодаря, че си го прочела, Светкавичке!
  • Благодаря, Ани! Но мога да кажа, че тя не е фатална. Но в нея има нещо, което привличаше погледите! Караше човек да не откъсва поглед и да наблюдава движенията на главата, усмивката ... много неща! Удивителното е, че и сега е такава!
  • Каня се да коментирам от три дни и все забравям.
    Съвсем скоро прочетох книгата на Димитър Димов - "Роман без заглавие" и твоята главна героиня много прилича на Адриана - една от главните героини в книгата.Разказът ти като цяло ми звучи много близко до историята от книгата, може би заради лекия намек,че твоята героиня е фатална,а може и аз да си въобразявам.
    Инак е много чувствен разказ от онзи тип - "преживени",хубави истории разказваш.
  • Благодаря, че сте се отбили при мен. Андромаха, не зная кое е странното! Така бе и така го описах! Не си ли виждала такива жени в нормалните заведения? Не говоря за долнопробните кръчми или студентските дискотеки? И защо Шаломе? Защото танцуваше по същия начин под музиката на Шааде ли? Навярно си права.
    Светле, не сте еднакви. Много сте различни! И затова се отива при любовница или се търсят по-свободни общества за приятно прекарване на времето. Не за "спортуване" в това отношение. А за съвсем друго изживяване. В един коментар се бе появила мисълта, че изневеряват щастливо омъжените жени. Мога да ти кажа моето обяснение. Нещастните приемат, че отново ще бъде същото. И не искат да изпитат същите разочарования. Щастливите познават насладата да си обичана и искат още и още и още ... да са любени до безкрая. Всеки път различно, запомнящо се... Вълнуват се, очаквайки да се сбъдне! Не съм ли прав? Звучи еретично, неприемливо за популярния от векове обществен морал.
  • Понякога приготовленията, тръпката от неочакваното и още куп дребнички нещица, са по-хубави и красиви от ..."задължителната програма". И ми се струва, че тогава понятия като "симулиране на оргазъм", "фригидна жена" и " некадърен мъж", просто няма да има. Трябва малко повече време, един еротичен sms, или шепот в слушалката с неприлично предложение и се получава една малка фантазия. По-депресиращо от лош секс май няма. А в интерес на истината ние толкова сме еднакви. Какво по-различно може да направи любовницата на мъжа ми? Нищо, защото по-различното ще се опитам да направя аз. И не с друго, а с това, че ще му занимавам ума. Какво ли го очаква довечера? Е, може и да заспя, но не е страшно. На другия ден ще го направя луд. Това го може всяка ЖЕНА. И от най-големия некадърник да направи най-добрия любовник, но после да не го дава. И за мъжа важи с пълна сила. Трябва да има любов или поне химия, разбира се.
  • БЛАГОДАРЯ, Ина! Аз нямам много спомени за споделяне! Но поне част от тях ще се опитам да ви ги разкажа! И да пожелая на всеки от нас сбъдване на мечтите! Дори да зависят единствено от друга или друг!
  • Благодаря ви за оставените впечатления! Пожелавам ви да имате подобни спомени! Тогава за първи път "почувствах" истински музиката на Шааде!
  • Чудесен разказ, Моряко! Искрени поздрави!
  • Поздрави за интригуващия разказ
  • Благодаря, че сте му обърнали внимание. Вашите мнения ме правят много щастлив! Трогнат съм!
    Вероника, с тази прическа жените са толкова привлекателни.
  • Разкош!!!
    Поздравления, моряче!!!
  • Удивително!
    Останах запленена!
    Поздравления!
  • Ехххх .... накара ме пак да мечтая ..... красиво и тъжно ... страстно и опасно .... Както винаги - ненадминат ....
  • Красиво.
Предложения
: ??:??