2.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние.
Първото – тази новопоявила гъба на хоризонта, заедно с музиката, които сериозно разстроиха естетическата и музикалната му страна.
Второто – Скръндзи Стотинков бе загубил пари.
Стандартът в Пърпълтаун не беше много висок. Заплатата му на банкер дори го надвишаваше, но Скръндзи бе допуснал да загуби цяла десетачка в десетминутна игра на покер и това беше достатъчно да изкара вътрешния му мир от равновесие.
,,Трябваше да уча повече Даоизъм на времето!“ - мерна се някъде бурята на мислите му.
Все пак някакъв си покер, какво толкова? - мислеше отначало. Беше решил да опита все пак и не виждаше, защо да не го направи. Скръндзи и без това не бягаше по така наречения ,,живот“ и сметна, че нищо няма да му навреди, ако пробва поне веднъж. За момент дори се зачуди защо ли досега не се беше захващал ...