А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне курортния сезон, и тогава цяла Атина се изнася по островите, а чужденците се наслаждаваме на тишина и спокойствие из града и по плажовете. А дали атиняни бяха на 100 % атиняни, или подгонени от липсата на работа по островите са превзели Атина.
Бай Дан само ми беше споменал, че голямата им дъщеря бе докарала Минка с колата, поседяла 3-4 дни и се върнала, имала защита.
- Абе ти, на кой плаж ходиш, и ходиш ли въобще на плаж неделен ден или подпираш ония парапети - ме запита бай Дан в края на работния ден
- Разбира се, на Агео Николау, близичко е и има винаги място за паркиране - му отговорих - А вие
- Е, ами и ние там ходим с Минка, хайде утре към 10 да се видим там, ние отиваме по-раничко.
Все ми беше тази с кого ще съм на плаж, ами слънцето грее за всички, а и едва ли ще можем да изпием всичката вода на морето
Видях го отдалеч.
Бре доста добре сложен за годините си, все още як и мускулест.Пристъпваше около мацка легнала на шезлонга, подаваше й вода, фрапе, завиваше единият й крак. Весело усмихнат., бърбореше нещо, показваше с ръка морето, мацката в захлас гледше ту него, ту към морето.
Ама и аз съм един, съгласих се веднага, ами те са си семейство, тя дошла да си се радват, а аз...
О, не, тъкмо ще видя красива жена, по неговите думи, защо пък има жени да изглеждат много добре, даже и след 40 години.
Цъфнах пред тях с 24 каратова усмивка, поздравих учтиво.
- Минка, това е Пешката, разправял съм ви за него. Пешка, това е Минка, съпругата ми, и на теб съм разправял за нея - ни представи бай Дан.
Погледнах я. Наистина добре изглежаща жена. Големи тъмни очи, малко тъмни кръгове под тях, скулесто, но не мършаво лице, плътни устни, волева брадичка, здрави рамене и ръце. Това видя едното ми око, а другото изучаваше надолу...пристегнати яко изглеждащи гърди, и нямаше тлъстинки около кръста, пъпчето очертано в малко едва забележимо коремче, нормално долнище на бели и червени ивици. Еха, бедрата й все още стегнати, красавица и сега, прав е бил бай Дан.
А каква ли хубавица е била преди години...
Полулежейки на шезлонга, краката с прибрани колене, подаде енергично ръка.
Здрава, силна, но нежна ръка.
- Настанявай се, сервитьорката ей сега ще донесе фрапета или чаша бира.
- Е, бай Дан, все ми е тази, но фрапе е по-добре, нали сме с колите, не че чаша бира ще ни свали, но защо да се правим на герои.
Госпожа Минка само ни изгледа мълчалио, кимна с глава в знак на съгласие. Добре, че като всички други не зачепахме работата, колко тежък е гурбетчийския живот, защо още не съм семеен. А говорихме за България, за времето тук и там, смучехме фрапе през сламките.
- Минке, хайде в морето миличка, Пешката ше бъде втора смяна, сега ще е при багажа - смееше се бай Дан - Хайде миличка, дай крачетата,... бавничкооо, бавничко.
Сега забелязах чифт патерици лежащи до шезлонга й.
Бай Дан извъртя безжизнените й крака, провря ръка под коленете, тя обгърна рамената му с ръце, повдигна се малко. Бай Дан се мапрегна и я повдигна като малка спяща кукличка. Говореше й нещо весело, защото усмивка озари лицето й. Понесе я към водата, нагази бавничко. Може би вече водата стигаше до гърдите им, когато тя се извърна с лице към него, пусна се от врата му. Бай Дан я прекрепяше през кръста докато тя пляскаше с ръце имитирайки плуване...
После увисна с две ръце на врата му...ох, тази поза я знам, тогава женските крака се увиват около кръста на мъжа, имитирайки интимност във вода.
Наблюдавай ги в захлас.
Тя обгърна с ръце врата му, бай Дан я прегърна през кръста и колената, и бавничко тръгна към брега.
Даже и пясъка не го затрудни като я носеше към чадърите. Положи я нежно на шезлонга, оправи краката й, нагласи високата му част, с хавлия попиваше водата по бедрата , в междукраието й и ги зави с хавлията
Усмвка на удовлетвореност бе изшисана на лицето му. подаде й чаша фрапе, после шишенце с вода.
Не съм любопитен да питам, ама как, от кога, защо. То лошото идва отведнъж.
И отново заскачахме от тема на тема.
- А ти защо си сам, по думите на Данаил си добро момче, гледам те и ти изглеждаш здравеняк.
- Ами ценностите вероятно вече са се променили - ехидно се засмях - Пък и тук от къщи на работа и обратно, почивен ден само неделя. С коя да се запозная и дали ще иска такъв еднообразен живот.
- Не си попаднал на момиче което да те харесва и обича заради самия теб, а не за имането което имаш. Но никога не е късно да дойде изневиделица такава обич - с усмивка говореше леля Минка
Помогнах им за багажа до колата, докато бай Дан я носеше натам.
Пожелахме си до нови срещи.
следва....
© Petar stoyanov Всички права запазени