полет (Силвана)
54 162
29.11.2007 г., 14:57 ч.

Обич 

  Проза » Други
1099 0 4
 

Зима, сняг, гора. Дърветата са черни силуети, обгърнати от бяла мекота, тихо е. От тях се отронват снежинки....

Аз и ти вървим един към друг... Гората е гъста, от време на време се изгубваме от поглед...

  Сърцата ни бият толкова силно, че са единственият звук в тихата зимна гора, като музика са - древни звуци, самият живот...

Приближаваме се и става по-топло...

Срещаме се, поглеждаме се в очите - те греят толкова силно!

Снегът се стопява около нас... и докато се прегръщаме, се завърта силно, толкова силно, че изчезваме...

А там, където сме били, остава кръг  - пролет.

Зелено, топло, цветя... и птича песен е останала, за да продължи музиката, на която сърцата ни дадоха ритъм...

 

© Силвана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??