''  Животът е много динамичен, и не знаеш дали няма да срещнеш някой с кемпер...''

из записките на неизвестна пътешественичка 3 - 5 век преди Христа

  Петък след обяд, по-точно след работа. Какво да правиш, равносметка на изминалата седмица ли, или да се наслаждаваш на глътка джин с тоник, избрах второто.

Отпивах и гледах мързеливо, живителната течност сама намираше кое да охлади и кое да затопли.

Беше ми едно такова приятно. Знаех, че два дни ще съм дежурен в семейната фирма, автосервиз за всичко, пункт за ГТП, демонтаж-монтаж на  автогуми, и ако някой съвсем я закъсал, имахме лиценз за  застраховки гражданска отговорност.

Ами кой за каквото учил.. Татко беше горд , че с брата поехме да учим в МЕИ  двигатели с вътрешно горене, автомобили и кари, и засега инженерите имахме превест над другата интелигенция-мама. Даже и снахата, жената на брата, бе завършила инженер ДВГ, но покрай пункта за ГТП се превърна  малко в книжен плъх, а застраховките ГО направо я сломиха. Но с интусиазъм се включваше да помага на Сашката, наемен работник за гумите, на стенда. Само ние с мама ''помагахме'', защото аз си имах основна работа. Винаги отбелязвах, че няма нищо по-хубаво да си служител някъде. Имаш  редица предимства, от шепа кламери и химикалки еднодневки, през принтерна хартоия и маркери

до '' обаждаме се от...''. А снахата през смях ни се заканваше, '' Ох да имам една власт, веднага ви съкращавам длъжностите ''

Ако кажа, че благодарение на труда и задружност, бяхме добре и то доста добре финансово, все някой ще се намери да каже '' ама, аз съм по-добре'', и за това не парадирах , а гледах по-хумористично на живота.

Но, нещо не ми вървеше в любовта. Не в тази, в онази.

Все попадах на  костелив орех, или на измамница, е не точно измамница де, но на нечестна в отношенията ни партньорка...

Ето Даниела. Само дето не се кълняхме е любов. Приветлива жена, развела се, нямали деца, вероятно несходство в характерите. Бях хлътнал по нея и кроях планове да й предложа да се оженим, какво от това, че била разведена, с всеки може да се случи. Приех я такава. Нашите вдигнаха ръце и мама философски заключи накрая  '' Всеки светец  има минало и всеки грешник-бъдеще''.

Мислех си да я изненадам с екскурзия с кемпера ни из Гърция, а на връщане да отседнем за няколко дни в къщата  в Хрусовуно, но тя ме изпревари.

- Пешо, уредих си работа в Канадас, в таверната на Данчето, може би за месец-два, храна, квартира осигурени.

- Добре де, колко лева или евро ще ти платят. Мога да ти ги дам, защо да отиваш, идва лято и ще си направим пътуване с кемпера из Гърция , после из Турция - възпротивих се

- О не, аз вече се настроих, обещах и отивам- троснато ми отвърна

- Знам го Канадас, не е Канада, мога да идвам събота и неделя. Ще ходим на реката за риба, плаж или каквото дойде, под върбовите сянки може да си хванем и бебенце...

- Да, но съм чувала, че Марица е студена и опасна за плуване - апострофира ме тя

Лелейй, някой е много зле с географията, Марица не минава от там, а река Арда, и е студена защото изпускат периодично вода от язовир Ивайловград. И Арда се влива в Марица, а не обратното...

Не ми е още никаква та да й кажа '' Къде ще вървиш бе жена, я си налягай парцалите тука ''

Съгласих се. На Мерцедеса с багажа й и в село  Канадас. Заведението, приятно кафе- таверна, под наем ли е , собственост ли е на някаква българка. Стоварих чантите, обещания тя да се обажда когато е свободна, приятна работа и се върнах.

В събота и неделя беше, като че ли най-натоварено, прегледи, дребни ремонти, гуми, всеки бърза, че в понеделник тръгва за море или планина., а ние  фамилията бяхме на линия и ги обслужвахме.

За две седмици Даниела се обади веднъж, с някакви недомлъвки, тежко било, много работа.

Взех семейния ВАН  и след работа съм в Канадас. Попитах сервитьовката за Даниела. Тя безразлично  ми отговори

- При кириос Христаки е, тя живее при него, той всяка година се връща от Германия за  няколко месеца и са заедно. То изглежда цялото Канадас работи от години в Хамбург и се връщат да си видят къщите и починат. Иначе след септември тук е диво, диво, само вятър и листа по улиците

- Е, добре де, ама тя нали работи и тук - смотулевих

- Работила е преди години, после поработи няколко дни тук, докато Христаки се върне. Ей там на края на улицата живее, една червена кола има пред тях. Вие до кога сте тук, ще ме хвърлите ли до България, днес последно работя тук.Дойде някакъв нов  готвач, да сме живеели заедно, как ли пък не. Две вечери спя тук в таверната, добре че ми платиха за работата тук, и се прибирам.

Сервитьорката ми говореше всичко това, готова да се разплаче.

- Ще ви взема,утре  в 7 и 30 сутринта, навреме ли е

- Да, а вие къде ще спите, елате тук , таверната работи до късно, аз съм сама на смяна.

Намерих къщата по колата. светещи прозорци без завеси, Даниела приседнала в оня човек, галеше го, отпиваха вино, смееха се като стари приятели, поразгърдена  блуза, широки дамски боксерки.

Помислих си, обикновен човек, жертва на любовния си порив.

После без някакъв свян, тя се разсъблече, германецът я галеше и говореше нещо сред всеобщ смях.

Какво да гледам повече, по порно каналите го дават по-подробно и в едър план.

Отново предателство ли, или жажда за пари, за много пари. Нали за пари са предали и Исус Христос

 Пак се задълбах, минало нерадостно...

           Отпивах от питието, загледан в мълчанието на рибките в огромния аквариум.

- Охо, привет на инженерната мисъл - жизнерадостен глас ме сепна - Пием сами без да каним никого

И на мен джин с тоник, е нека бъдат два, че господинът привършва неговия

Мимето, съседското момиче през 3-4 къщи, хубавичко, нежничко, ама беше по-плоска отпред и не я приемах насериозно.

Засмях се, заради едно време, когато...

- Знам какво се подсмихваш - и започна да ме имитира

'' Много хубава блузка Миме... Бати Петьо, отдолу нямам нищо... Нищо, нищо Миме, ще ти пораснат''....Е виж, пораснали са

Смееше се тя и придърпа блузката си

- А ти къде се изгуби бати Петьо, шест или осем месеца те нямаше, минавам покрай вас, другите се трудят а теб те нямаа

- Работих на магистралата

- Така ли -прихна да се смее тя - За пръв път чувам и мъже да работят на магистралата,... а клиентки имаше ли

- Лелей, колко ди лошаа, командировка, заедно с машините, но свършихме. А ти как я караш...

Онази твоя приятелка с разтропаната лека кола как е, добре, че ти ме предупреди за тампона, иначе и от мен щеше да избяга.

Мимето се усмихна ехидно.

- Но ти хареса нали, трябваше да й определиш среща, а ти. Ама нали сме от една махала, всички сме схванати и не се досещаме  за такива неща.

Гледай го ти Мимето как се е отракало, ами Главна счетоводителка в Колежа, бе.

- Ами то  защото голяма навалица от жени около мен, та за това пия джинче сам

- Не се притеснявай и аз съм така, уж много мераклии, но страхливи. Този пазел диета, оня въздържател, така де, образно казано...Искаш ли утре да се шматкаме из града, открили ново барче '' Мис бонбонче'', някъде около стадиона.

- Отказвам ти, събота и неделя съм дежувен в сервиза, брата, снахата и племенниците заминават на къщата в Хрисовуно на морето, а татко и майка се връщат в понеделник. Ако нямаш работа може да ми направиш визитация, дойдат, не дойдат клиенти, трябва да е отворено.

            И по пътя към къщи бъбрихме за работата, предстояща ваканция на море или планина, и ако е свободна отново след работа в това барче на джин с тоник.

следва част 2