Да го крия? Няма! Да се правя че нищо не се случва в мен? Сгрешил си! Какво искаш от мен? Кажи да се крия, че съм щастлива? Нима това те кара да се чувстваш добре. Нима се радваш да ме гледаш тъжна и със сълзи на очите. Не ти харесва аз да плача за теб. Но някъде там между твоя егоизъм и моята любов изчезнаха терзанията, риданията и мъката ми. Омръзна ми да крия свойте чувства, омръзна ми да изливам всичко, което трябва в интернет. Омръзнаха ми тези игри "обичам те, Не те обичам". Не, вече не съм на 5 и не мога да се преструвам, че съм дете. Няма да покривам чистата истина с омърсеното покривало на лъжата. И няма да подтискам собствените желания, за да бъдеш ти щастлив... Хахаа, да, не се притеснявай, преживях го. Всяко едно разочарование от теб, всяка една малка дупчица, която направи в моето сърце, зарасна, а те бяха хиляди. Твоята любов беше змийска отрова, толкова силна и толкова отровна. Тя живееше в мен, изпитвах я във вените си, по кожата в ума и в сърцето ми. Аз успях да се преборя и лек да намеря. Родих се за втори път и любов отново в моето сърце живее. Не успя да ме направиш малка, но по-силна успя... Не успя да ме накараш да те презирам, нито да те мразя. Аз все още те обичам. Но тази любов е като красиво творение на изкуството, което е изящно и предизвиква възхищение, но никога няма да се съживи.

ДА, ако искаш и още веднъж мога да ти го кажа, отново съм влюбена. И този път е силно но е по-различно... Не, не се обиждам, казвай ми колкото пъти искаш, че той е неправилен избор, но нима ти беше правилен също. Никой не е застрахован срещу това да му разбият сърцето, но и никой не ти е казал, че любовта свършва хубаво. Нима не знаеш, че приказките са красива измислица, която ни помага да живеем по-красиво и да бъдем силни, за да може да преследваме мечтите си. Не, не искам да ми доказваш, че ти си бил по-добър. Вие сте различни. ДА, знам, че той също е мъж, знам и че е човек и че има свойте нeдостатъци. Но сред това има и положителни качества... Какво, какво казваш, че и ти имаш. Да, имаш, не отричам, но за съжаление никога не изразяваш чувствата си и се боиш от тях. Ти никога не дойде навреме и никога не каза това, което трябва. Нима и това няма да си признаеш... Не, пак ме лъжеш, ти не ме обичаш, защото не ме познаваш, ти обичаш мисълта, че съм твоя... Добре, аз сгреших, може би наистина ме обичаш, но прекалено късно го осъзнаваш... Не свеждай поглед като ме видиш, не преминавай на отсрещния тротоар, няма за какво да се чувстваш виновен, спри, няма смисъл. Нека да се поздравяваме и нека да си говорим, за да може един ден да си спомняме за любовта с усмивка и като се погледнем, да знаем, че значим един за друг много... ДА, знам, че съм права... Да и аз те обичам... и аз те целувам... Обаждай се да видиш как съм и аз ще се сещам за теб... Обичам те, до скоро.