Винаги, когато погледна в твоите нежни, красиви и в същото време
объркващи очи, се замислям... Обичаш ли ме... Истински ли...
Може би тези въпроси ще си останат запечатани в моето крехко
съзнание, което те обича толкова силно!
Да, очите не говорят, но когато погледнеш дълбоко в тях, можеш да
видиш толкова много. Как да те погледна в очите, знаейки, че
има нещо скрито в тях... омраза ли - едва ли... обич - все още чакам
да ми докажеш!
Хората казват - единствено сърцето може да разбере и види истинската
обич. Но не, искам да ми я докажеш. Страх ме е. Не искам да загубя
себе си отново. Затова, моля те, докажи ми го!
Сгушена в прегръдката ти, се чувствам толкова защитена, истинска,
спокойна - сякаш си единственото нещо, което ми дава сили да
вървя напред, без да се препъвам в собствените си стъпки.
Не искам да изричам думите "Обичам те!", само ще усложня нещата,
както за мен, така и за теб. На мен ми стига да го знам вътре в
сърцето си, където е напълно защитено. Знам. Искаш да го
чуеш, но когато съм до теб, душата ми не ти ли го подсказва?!
Обичта ми към теб може да не съм я показвала - това е, защото
ме е страх, но знай това, тя е голяма!
Надявам се да ме обичаш някога, както аз те обичам сега,
а може би и завинаги!
© Ванеса Илиева Всички права запазени