Обичта

ОБИЧТА

С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:

-  Какво има? Мога ли с нещо да ти помогна?

-  Не можеш - отвръща кратко.

Беше ми неудобно повече да го разпитвам и замълчах. След малко той сам проговори:

-  Разделих се снощи с приятелката си.

-  Съжалявам.

- Тя не иска повече да се виждаме. И не можах да разбера защо. Толкова хубава беше връзката ни. Вярвай ми, само добро е видяла от мене. Още толкова неща мога да направя за нея.

С риск напрежението да се прехвърли между двама ни, казах:

- Щом не иска, вероятно си има основания за това.

- Не съм ù давал поводи да промени отношението си към мен. Обичал съм я всеотдайно, бил съм винаги внимателен с нея.

-  Струва ми се, че допускаш една грешка - казах му.

-  Каква грешка?

- Мислиш си, че като я обичаш ù правиш добро, а го правиш преди всичко на себе си. Ако тя оценява любовта ти и ти отвръща с взаимност, прави също добро на себе си.

- Не съм съгласен. Мисля, че взаимно си правим добро, като се обичаме.

-  Това е така, но всеки го прави сам на себе си, чрез любовта си към другия. Дали тя ще те обича, или не - това си е нейна работа. Можеш да се интересуваш само от това, дали ти обичаш - отвърнах.

-  Много ми помагаш с тези думи, няма що - махна с ръка приятелят ми и замълча.

-  Знам, че може и да не ти помогна, но нали сме приятели. Трябва честно да ти кажа какво мисля аз.

Млъкнахме и двамата. Автобусът продължаваше да се носи напред и гледката навън беше все така красива, но вече не ме вълнуваше. Продължавах да мисля върху нашия разговор. "По кой начин той може да докаже колко я обича? Променливо нещо е любовта - днес красивата ù птица е кацнала на рамото ти, гука, а сутринта виждаш, че е отлетяла. Любовта е неуловима, като щастието" - заключих и се опитах отново да се отдам на радостта от пътуването. И това, слава богу, ми се отдаде.