ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво има? Мога ли с нещо да ти помогна?
- Не можеш - отвръща кратко.
Беше ми неудобно повече да го разпитвам и замълчах. След малко той сам проговори:
- Разделих се снощи с приятелката си.
- Съжалявам.
- Тя не иска повече да се виждаме. И не можах да разбера защо. Толкова хубава беше връзката ни. Вярвай ми, само добро е видяла от мене. Още толкова неща мога да направя за нея.
С риск напрежението да се прехвърли между двама ни, казах:
- Щом не иска, вероятно си има основания за това.
- Не съм ù давал поводи да промени отношението си към мен. Обичал съм я всеотдайно, бил съм винаги внимателен с нея.
- Струва ми се, че допускаш една грешка - казах му. ...